|
Първата ми цигара беше мисля преди 6 години. Може и повече да са били.
Първото ми спиране - преди 4 години, 2 години след като започнах.
Какво правих преди това - купони, дискотеки, кръчми, много алкохол, нередовно хранене и спане.
Какво направих за да ги спра - Смених компанията. Не изцяло, но основната компания с която преди това движих остана на второ място. Новата ми компания се състоеше също от стари приятели, но започнах да движа по-често с тях. Бяха спортисти. Запалиха ме по бодибилдинга. След 1 месец започнах да забелязвам резултатите и бях силно впечатлен. Изведнъж започнах да мисля как нещата да станат по-бързо, как да кача още някой сантиметър тук или и да намаля накой там, как да вдигна лежанката с още 5 кила...и започнах да се замислям кои неща ми вредят. Първо започнах да се храня по-редовно. След това разбрах че ми е нужен повече сън за възстановяване. Вследствие дискотеките, купоните и т.н. отпаднаха от плановете. Случваха се естествено но веднъж-два пъти седмично, което се оказа дори по-сладко. От там постепенно забравих и за алкохола...просто разбрах колко много вреди. И една вечер, както си седяхме в къщи с приятелчето с което ходихме на фитнес, гледахме телевизия, а аз пушех поредния влажен фас...се замислих - Ами не е ли време и от този порок да се откажа? И му казах "От днес не пуша!", Смачках кутията с останалите десетина цигари и я изхвърлих в коша.
И не пропуших. Дори не си спомням да съм изпитвал някакъв никотинов глад за който всички толкова говорят. Ходих на дискотека и гледах как всички държат цигари и дори не се изкушавах да вдишам по-дълбоко. След около месец вече изпитвах ненавист към всеки който държеше цигара на растояние по-малко от метър от мен. След около два месеца вече просто не забелязвах, че някой държи цигара. Дори той да разговаря с мен. Около половин година след като ги отказах се случиха някои много неприятни инцидента, бях далече от приятелите си. Имах временна нова компания, страшно деградирала във всички отношения и след като стимула ми изчезна (наблизо нямаше и помен от фитнес зала, а и депресията не ми позволяваше да тренирам) пропуших отново. След още около половин година, обстановката се промени, смених няколко местожителства, вследствие на това и компаниите и започнах да се занимавам с компютри. Запалих се страшно и въпреки, че продължавах да сменям местожителствата продължавах да се занимавам. Предкарвах десетки часове пред компютъра и имаше периоди в които пуших по две кутии на ден.
Второто спиране - Трите години застой пред компютъра и непрекъснатото димене скапаха физиката ми напълно. Гледах се в огледалото и не вярвах на това което виждах... По някаква случайност точно до нас има фитнес зала (В момента живея в кв. "Дианабат") и реших, че за това лято няма да се излагам, и ще понаправя малко мускули. И ето че пак започнах с железата. В началото бях отчаян....не можех да вдигна и 50% от това което вдигах преди 4 години и реших че цигарите са виновни...просто си търсех повод да ги откажа, не че бяха само те. Точно на следващата сутрин, отидох по-рано на училище и си каза, че ще дам кутията с останалите повече от 15 цигари в нея на първия, който влезе в стаята. И ето, че първият човек, който влезе беше едно, момиче на което много държах, и я имах (и все още я имам) за много добър приятел. Тя пуши, така че и дадох цигарите и и казах че ги отказвам.
И ето, че вече 3 месеца ходя на фитнес, играя волейбол, чувствам се страхотно и най-важното - не пуша.
Може би ще кажете, че имам малък стаж с цигарите....малък е, вярно е, но е достатъчен. Някои може да кажат, че се хваля с това че съм ги спрял от раз...не, не се хваля. Искам да помогна на тези които искат да ги спрат, и да ви кажа, че номера с "като свърша тая кутия ги спирам" не става.
Просто си намерете стимул.
Кажете си, че цигарите ви пречат и Успех!
|
Как ги спрях?