Ще кажа, че се иска не само воля, но и желание да ги откажеш. Ти можеш да имаш силна воля, можеш и да ги откажеш ако поискаш, но просто не искаш. (това към дъртия тютюнджия) Всъщност това винаги ме е учудвало. Че голяма част от пушачите не искат да ги откажат. В известен смисъл това според мен се дължи на самите цигари, които са много силен наркотик, който действа пристрастяващо на психиката, в което се състои и голямото коварство на цигарите. Казвам всичко това от позицията на отказал се пушач. При това сериозен пушач. Това е второто ми отказване и смятам да е завинаги или поне докато съм жив. Яд ме е на себе си, че първият път като ги отказах не пуших 5 години и след това отново допуснах тази грешка да пропуша. Сега съм ги отказал от 1 януари и мога да кажа, че много рядко се сещам въобще че съм пушил. Трябва обаче да мине още време за да съм сигурен, че съм се отказал, поне 8 месеца.

На тези които поради липса на воля или желание не само не искат да се откажат, но и "агитират" колко са си добре като пушачи ще кажа следните факти - докато пушех имах пулс при спокойно състояние и дори сън между 95 и 120. Също така кръвното ми налягане беше значително повишено (над 200 горната граница). Да не говорим как се задъхвах при изкачване на стълби или не дай си боже на Витоша. Сега пулсът ми е между 62 и 78 в спокойно състояние, а кръвното ми налягане е 120/80. Забравих за сутрешната пък и целодневна кашлица, жълтите пръсти, задимените помещения. Знам разбира се, че не е задължително човек да се разболее от рак или друга тежка болест ако е пушач, но все пак рисковете се увеличават поне с 20%, което никак не е малко. Достатъчно е точно аз да съм от тези 20% друго какво ме интересува. А ако само прочетете за колко и какви страшни болести тютюнопушенето е основен рисков фактор... Всеки си мисли, че знае и не е нужно да му се обясняват тези неща, но само ако прочете, само ако види, сигурен съм, че всеки от вас поне ще се замисли. Не на последно място мога да кажа и че се чувствам свободен, а не подчинен, длъжен да си купувам всеки ден цигари и да ги пуша. В края на краищата това е една неестествена за човек дейност, при която се получава изкуствена зависимост, като при удовлетворяване на никотиновия глад в началото се изпитва удоволствие, но мога да кажа че след като закоравееш като пушач никакво удоволствие не изпитваш, а само се тровиш заради страха от абстиненцията. Нека който иска ме съди за думите ми. Наистина тези които никога не са пушили са много досадни с глупостите си защото изобщо не разбират за какво става въпрос, но понеже им е неприятно, дават мнение. Аз смятам, че от позицията си на отказал се сериозен пушач, (стигал съм до две кутии rothmans на ден без да броим купоните, когато се препушва) мога да споделя с вас тези мои мисли. Пък който иска да си пуши, негова си работа. Аз лично не съдя пушачите защото съм бил от двете страни на барикадата. Неприятно ми е да ми пушат на главата сега, но тормозя пушачите, просто се старая да не стоя в помещение където е задимено.
Това е, а за програмите за отказване, не знам, най-важното е да си реши човек, пък за всичко си има начин. Не искаш ли, 5 програми да ти лепнат, каквото и да ти разправят, ти пак ще си пушиш. В края на краищата всеки е най-големия враг на себе си.
Успех в отказването на тези, които ще се отказват.