Бях на 'консултация'. Проблема се оказа 'механичен'. Хъркам кат' разпран и зат'ва сутрин 'се едно са ме ритали по гушата. Чак към седем осем вечер преставам да си преглъщам 'мъжеца' (онова висящото, което се вижда в огледалото, като си отвориш устата, не като си свалиш гащите) и се успокоявам до следващото хъркочене. 'Баси що 'бамбони' изручах за две седмици хъркане.

Т'ва кошмарите са малкия дявол, минават и заминават, аз от т'ва хъркане (ерго гърлобол) за последните четири дни отслабнах около три килограма (т'ва е чиста истина). До обед не мога да си преглътна слюнката, много се изкушавам да я изплювам, докато намествам скъпоценните си камъни в единствения вече панталон, който ми става, така поне ще съм завършен простак. И след всичко това 'пушачите били простаци', как не!

Вечно гладен - добре, дебел - ааайде, но хъркането преля чашата, 'ше го спирам и него! Страничен ефект (нежелан, разбира се), след известно време кат' се 'зема на сериозно 'ше разправям не непосветените, до третия месец 'сичко е ток, но след т'ва 'почва едно хъркане, мамата си трака. Издържат само най-коравите. Ти плебея (не се оглеждай) с пожълтели пръсти как мислиш, 'ше издържиш ли три седмици хъркане, докато ти се разпори хастара, а, 'ше устоиш ли на поривите, които произволно и неконтролируемо 'ше подмятат главата в опасна близост до таблите на леглото тъй както бурното море играе с откъснатата шамандура в прибоя, а, готов ли си да откажеш цигарите.

Успехи на всички.