Не си и помисляй да ги започваш. Мисли си какво си направил досега.
А за малките радости - те се възприемат по същия начин, само дето първоначално не знаеш къде да денеш ръцете си. Пъхай ги в джобовете.
Живота е хубав.
Сещащ ли се как преди сутрин като станеше, ти смърдеше дъха? Ако ще и три пъти да си си мил зъбите и после още един път посред нощ. Все си е тая.
Е, това дето е причинявало това, вече го няма.
Не ти ли харесва тая мисъл? Отнеси я към каквото щещ. Все върши работа.
И не си измъквай ръцете от джобовете!!