Сигурно мнозина ще ме упрекнат, но да си кажа какво мисля - струва ли си на такава цена да ги отказва човек? Според мен, ако не успееш да намериш някаква мотивация, която да бетонира спокойствието ти - имам предвид да стане така, че цигарите да не са фактор за спокойствието или липсата му - по-добре пуши и бъди спокоен и уравновесен. И ако смяташ, че трябва да ги откажеш, намери такъв довод, който да ти спести изблиците.
Нормално е човек да се изнерви при отказването на цигарите, няма нищо неестествено в това да си е направо бесен и нервен - но от друга страна това означава, че може би мъките на абстиненцията са напразни и в първия по-сериозен момент връщането към навика е налице.
Мисълта ми е, че при мен се е стигало до връщане към цигарите именно поради това, че пораженията от отказа са били по-големи отколкото плюсовете. Сега е обратното. Някак дойде моментът и историята с пушенето приключи. И разликата беше, че този път доводите ми пред мен самата бяха железни, убедителни и достатъчни. Струва ми се, че нагласата е № 1 за успеха.
Ти сега си ги отказал и би могъл да не зачеркваш усилията си. Просто размисли здраво и намери своите убедителни доводи да не пушиш. Но ако пропушиш пак, нека това не те обезкуражава и т. н. Мисля, че е много човешко много пъти да ги отказваш - важното е, че има голям шанс да успееш.