Цитат:http://www.ida.bg/news/index_m.php?nid=3326&rid=7
МЪЖКИ ИГРАЧКИ: Как да пушим лулата

18:47 13/12/2002

На Марк Твен, голям познавач на лулите и пурите, принадлежи изказването: "Мнозина биха искали да пушат лула, но не всички умеят да го правят."

Констатацията му е актуална и до днес. Все пак пушенето на лула дава възможност да се усетят вкусът, ароматът, плътността на тютюна, всичките тънкости на сорта или тютюневата смес - онова, което цигарите не дават. Пушенето на лула предразполага към покой и размисли, докато се наслаждаваш на вкусовите нюанси на тютюна. За да се постигне това обаче, трябва да се спазват някои правила за пушенето на лула, позволяващи да се извлече максимално удоволствие.

Цивилизацията дълго е търсила начин за пушене на лула без изгаряне на езика. Това занимание е изоставяно от мнозина начинаещи след неудачни опити, горчивина и кисел вкус в устата и с убедеността, че пушачите на лули са вид мазохисти.

Важно е да се знае, че пушенето на лула коренно се различава от пушенето на цигари. Преди всичко димът не се дърпа силно, а само леко се опитва. Тютюнът за лули е по-чист, по-богат и по-благороден от цигарения, а тъй като димът не отива в белите дробове, кръвта не се пренасища с никотин и това освобождава пушача на лула от редица неприятни последици. Според познавачи тъкмо затова пушенето на лула не следва да се причислява към вредните навици, то не предизвиква никотинова зависимост и не задръства бронхите и белите дробове с катрани. Единственият проблем, който може да има пушачът на лула, е естетически.

Друга причина, заради която си струва да се премине на лула, е чисто икономическа. Разходът на тютюн при пушене на лула е значително по-нисък, отколкото при цигарите (измерен в грамове). Пък и лула се пуши по-рядко от цигарите, и то не просто така, между другото. Вярно, че покупката й струва доста пари, но това все пак е еднократен разход.

И все пак, как да я пушим? За начало трябва да се признае, че пушенето на лула е по-трудно от пушенето на цигари. Площта на горящия тютюн в нея е по-голяма, затова разпалването й и поддържането на тлеенето изискват повече акуратност, ненужна при цигарите, чиято хартия и тютюн са пропити с химикали, улесняващи горенето. Познавачите съветват винаги да се използва хубава лула от класическите модели. Не забравяйте честичко да я почиствате с помощта на специални инструменти. Слагайте в лулата толкова тютюн, че да е пълна почти до края, и го натъпчете по старото правило: в долната част - като дете, по средата - с женска ръка, най-горе - с мъжка сила. Само не се престаравайте - дърпайки въздух през мундщука, трябва да чувствате лека съпротива.

За разпалване на лулата е прието да се използва кибрит или специални запалки за лули. Прави се на 2 пъти - първият за запалване на цялата повърхност на тютюна, а след като горящите частици се надигнат, или с помощта на "тъпкача" се загасват и разпалват наново, или внимателно се притискат така, че да не загаснат съвсем. След това можете да пушите спокойно, като не забравяте да подръпвате от лулата, за да не угасне. Не го правете твърде интензивно, за да не прегрее и да изчезнат фините нюанси на тютюневия аромат.

След като вече сте пушили, трябва до почистите лулата със специална лъжичка и задължително да я оставите да изсъхне от натрупания кондензат. Изобщо лулата трябва да се пуши суха, за да не се разваля вкусът на тютюна. Затова е по-добре да имате 2 - 3 лули, които да си "почиват". Ако обаче средствата не ви позволяват, по-често чистете чибука и мундщука със специалните инструменти и изстъргвайте излишния нагар от чашката с нож за лули. Хубаво е нощем да разглобявате лулата - така ще изсъхне по-добре.

Отначало не пушете много - примерно по веднъж на ден. Към тютюневия дим трябва да се привикне, особено ако дотогава сте пушили цигари. Не бързайте и по време на пушенето - правете го бавно, спокойно, с удоволствие, забравяйки за делничните грижи.

Когато излезете от стадия на начинаещи, вече можете да се заемете с изучаване, дегустация на различните тютюневи сортове и смеси и да откриете своя индивидуален стил.