НА 39 години съм -от тях 18 съм пушила,с оправданието-много работа,стрес и т.н. позната песен.Никога не бях опитвала да спра цигарите-въпреки непрестанното мърморене на съпругът ми и децата.
Преди две години почнах да мисля за спирането на цигарите,и ефектът беше обратен-почнах да пуша по две кутии и половина на ден.
Един ден реших да непуша-така на шега,изтраях го,и си помислих че защо да не продължа с отказването-та до днес-14 месеца вече непуша.
Сега всички настоящи пушачки ще ме намразят,но с ръка на сърцето казвам че мъките на бившите пушачи са измислени,или поне при мен е така.
Никой от колегите ми неповярва че ще се откажа-май и техният скептицизъм ми помогна.
Е за съжаление не се справих с вълчия апетит който ме гони,вече съм закръглена,и понякога се сещам за цигарите,когато съм ядосана,напрегната,но все по рядко се случва,както и рядко ме боли глава,кожата ми не е вече пепеливо сива,да неговорим за жълти пръсти.
Така че не се отказвайте,насърчавайте родителите си,половинките ,приятелите си, да спрат цигарите,не е неоходим лекар или някакъв страхотен обрат в живота.Всички имаме воля и инат най вече.