Няма начин, мила. Сори, че така ти го казвам, но това е положението. Тя трябва самичка да достигне до дълбокото убеждение, че трябва да ги спре.

Ще ти дам пример с моята майка, без да се плашиш от това, разбира се.
Тя така ни говореше, че това й било удоволствието в живота, непрекъснато работела, толкова била стресирана, какво пък, избрала си била начин да умре. Я да я оставим на мира. Ние с баща ми страхотно й се ядосвахме на тези приказки, освен това тя така кашляше, че да ти се обърне корема като я слушаш. Да не говорим, че тези пристъпи бяха нощем и баща ми едвам ги издържаше.

Докато не стана катастрофа с една кола, майка беше вътре, прибираха се от командировка. Счупи си ребрата тогава и не можеше да диша. До ден днешен я болят ребрата. Тогава се наложи да спре да пуши, за да не кашля, защото я болеше зверски. После доктора й каза, че не трябва да пуши изобщо, защото капацитетът на дробовете е намалял и сега работи 55% от белия й дроб. И като се уплаши, че сега как ще диша и т.н. Ела да я видиш, първа антипушачка. Още се чуди как е могла 30 години да пуши.
Татко ми получи инфаркт навремето и вече 12 години не пуши.
Ние с моя мъж ги спряхме преди две години, без да ни се е случило нещо подобно, но решихме, че няма смисъл да го пушим повече.
Та, мисълта ми е, че в повечето случаи на човек му се случва нещо и той решава да ги спре, но това е строго индивидуално и собствено решение. Никой не може да ти влияе.