Трудно е заради психическата нагласа. Предимно пушачите използват като оправдание думите "не мога да ги откажа", и с това се приключва опита им за отказване. Това датира от много време, и се знае още откакто човек пропуши. Но на практика такава пречка не съществува. Тя е създадена на психическо ниво, и човек вярва в това. Трябва да проумееш, че ако не искаш да пушиш, то няма да ти се случи нищо, и ти просто можеш да не пушиш. Отказването от цигарите не е както при наркотиците, и няма странични ефекти.

Аз ги отказах още през '97-ма година, и нямам никакви трудности, нито пък намерение да пропуша пак. Вредно е, навремето получавах треперене, и понякога световъртеж. Все неща, които могат да бъдат приписани на нередовно хранене, или ниско кръвно... но откакто не пуша нямам и такива странични ефекти. Може би просто моят организъм е по-слаб, и за мен вредата от цигарите е била по-голяма.

Научно е доказано какъв е ефекта от никотина. Той предизвиква по-бързи реакции в мозъка, и сякаш е претоварен. Това в началото на кариерата на пушач предизвиква и приятни усещания поради завишената чувствителност на нервните центрове. Но с течение на времето мозъка на химическа основа "свиква" с повишената активност, и ефекта от никотина намалява. Остава само вредния навик на човека да захапе края на димящата пръчица. Една приятелка казваше, че цигарите са заместител на биберона. Т.е. който не е дорасъл - търси да бозае. ;о) Както и да е. При спиране на дневната доза никотин, мозъка престава да бъде "стимулиран", и е възможно да се получат ефекти като апатия, временно липса на съсредоточеност, и т.н. Аз лично използвах моя случай когато ги отказвах, и най-старателно се наблюдавах, за да разбера какво, и защо, и как по ангелите някой се оправдава че "не мога"... Но не открих нищо. Никакви особени наблюдения, нито гадене, нито глад, нито съм дъвчел дъвки... и най-важното - не броя дните през които не съм пушил.

Да се държи нещо димящо в ръка, и когато между пръстите попадне нещо продълговато, то да бъде захапано за края - е придобит рефлекс. ;о) Нещо като да си работил дълго време в една канцелария, и някой слънчев ден да те преместят в друга канцелария... и когато умислен в нещо вървиш по коридора, без да искаш завиваш и искаш да влезеш в старото си работно гнезденце..... но всяко чудо за три дни... ;о) не се колебай, просто хвърли кутията, прежали 2-та лева дето си дал за тях, и спри!

----------------------------------
помислих, хареса ми, помислих пак...