Ами, да ти кажа какво ме нави най-вече беше постепенно осъсзнаване на как пристрастяването към никотин промива акъла... мисли като 'само още една', или 'ще ги откажа някой ден'... са примери, но има и сума си други дето са по като отношение отколкото 'мисли'. Например, свикваш постепенно да си във все по-лоша физическа форма (толкова много енергия губим без да си признаваме или осъзнаваме като пушим). Примиряваш се, с това че сутрин се будиш с задръстени гърди, или че се качваш до 3-я етаж по-бавно от баба...

Та ми стана ясно, че пристрастяване - даже към цигари, (а нещо по засягащо съзнанието - алкохол, дрога), поддържа и произвежда у човек една такава психика на все едно че си мухльо, жерва в живота (!)... струва ти се, че не можеш без цигари, че ти трябва нещо друго - извън теб самия за да съществуваш...

Та като почнах да имам такива мисли - един нямаше вече накъде да шавам и с какво да се залъгвам и се навих 100%... помогна ми и една книга на Алън Картър.... има я на Български...ако я откриеш ти я препоръчвам... заглавието не се сещам точно - но е за отказване на цигари

Хайде, дано скоро намериш начин да МИСЛИШ без мъгла от дим на цигари!