Майка ми ме беше е записала. Сърдечната и лекарка, и казала за центъра, и тя отиде на място. Говорила е с шефката на центъра, също докторка от Токуда. Казала и е цена за манипулацията, ориентировъчно от две до четири хил. лв. Явно зависи, дали ще слагат стентове. Не съм смятал да се оперирам, исках само да ме видят на доплер, но хора, които разбират. Предупредих я да ме запише при Гроздински, ако идва, или при обучен от него човек, но в по-далечна перспектива. Оказало се, че професорът е в чужбина , но ще идва след десетина дена. Записали ме и обещали да ми се обадят.
Бях вече се успокоил, когато един петък, ми звъннаха на работа. Беше 10 часа, попитаха ме, мога ли да ида в 12. Отидох, чаках доста, има записан много народ, с други проблеми. Когато накрая влязох, вътре беше и доц. Иво Петров. Прегледа ме професорът и показа на доцента, къде са ми запушванията. Между другото, разказваше му за някакъв симпозиум, на който е бил, по същите тези въпроси.
След прегледа, думата взе доцентът. Започна да ми обяснява за метода на Замбони и други неща, които знаех. Накрая каза, ако искам да преспя в къщи и на другия ден, в 8.30 да съм на линия. Не мислих дълго и се съгласих. Финансово не съм от най-притеснените. Цял живот щеше да ме яд, ако не опитам.
Останалото са подробности. Приеха ме в друго отделение, защото моето, било пълно. Все пак е сърдечна клиника. Изследвания, подготовка за операцията, разговори с лекари, още при постъпването. Формални, за протокола. Беше ясно, какъв ми е проблемът.
Самата операция продължи, от 17 до 19 часа, доколкото разбрах, доста успешно. Имал съм пълно запушване отляво, стори ми се, че наблюдаващите ръкопляскаха накрая, след отпушването. Два часа е пълно съзнание. На моменти, странни, леко болезнени усещания. Доцентът предупреждава, за евентуална болка, и се интересува постоянно, какво чувствуваш. Ако прецени, назначава вливане, на допълнителна упойка. Поне аз останах, с подобни усещания. Бях чел толкова, положителни отзиви за доц. Петров, че не съм си и помислял, че нещо може да се обърка. Напълно си заслужава суперлативите. Тези два часа, не ги усетих.

Не знам, колко е платила майка ми за доплера. 2000 лв. беше отпушването, без стентове. 200 лв., за тридневен престой, май толкова беше, в съвсем нова стая, с ЛСД телевизор, поне метър в диагонал и кабелна телевизия – безплатно. Също безплатно, лекарството, което пия и сега, 2 хапчета -10лв. (Пие се един месец така, че трябват допълнително 300 лв.) Не ми беше до ядене, целия следващ ден, не даваха да ставам. А от операцията, до следобяд на следващия ден, бях вързан към някаква помпичка, която ми вливаше хипарин (антикоагулант). Постоянно мерят кръвно. Слагат някакви датчици, за непрекъснат, дистанционен контрол, на сърдечната дейност.
Беше неделя, изписаха ме на следващия ден. При изписването, пак ми направиха доплер. Не знам, дали го правят на всички, или съм някакъв шедьовър. Беше, някакъв непознат лекар, доколкото разбрах, също от Токуда. С очите си видях, в червено, как кръвта минава през вената. Беше изцяло червено (това е само оцветяване), като канал, докато при постъпването, се смесваха синьо и червено.

Следващите два дена, работих дистанционно от в къщи, по Интернет. На третия ден лед изписването, вече бях на работа. Никакви, неприятни, следоперативни усещания.

Доколкото разбрах, доцентът и професорът, ще идват периодично. Не знам докога. Казаха да следя, кога ще бъдат тука, за контролен преглед, след един месец.

Също, не съм сигурен, но май съм първият в центъра, с този проблем. За сега, разбира се. Може и да съм ползвал някакви екстри, може за в бъдеще, да стане и по-добре.

Това е. Опитах се да бъда максимално изчерпателен, откъм лични впечатления.
На сайта им, който съм дал, в предното си мнение, има и телефони, и имейли, за повече информация.