За мен собствената ни психика си остава най-важното условие за справяне с болестта/след като веднъж съм я допуснала/! Забранете си притесненията, променете начина си на възприятие и отреагиране! Съветите ми са на база собствен опит. Всеки път, когато дам воля на емоционалността и позволя на дразнителите да ме провокират, губя и си докарвам по нещо.
А тогава не обичам да контактувам, защото не искам да товаря никого със собствените си проблеми - знам, че това не е добре, но какво да правя като предпочитам да споделям как съм се справила. Затова и не съм се включвала в дискусиите на клуба от доста време... Що се отнася до сестра Христина, сега научавам за нея. Не знам, може и да може, а може и да се възползва от силата на вярата ни, че дадено лечение е ефикасно, т.е. плацебо ефекта, който аз наричам или ефект на психиката, или ефект на вярата.

Дърпам се за косата, за да се измъкна от блатото, в което сама влязох поради глупост и вярвам, че ще успея! ИСКАМ ДА УСПЕЯ!