Да, мили ми Смехурко, ама не за това приказвам!
Говоря за нефизически стресори като конфликтен работодател, негативистични колеги, лош кредитен рейтинг, световна икономическа криза... И други.

Едно време стресовете са били най-вече физически. Сега почти не са такива. И "архаичната" стресова реакция, която не различава физически от нефизически стресор, унищожава, защото се е превърнала в ежедневие, но работа не върши. Защото реакцията "борба или бягство" не е приложима.

Човек, който не е подложен на стрес, никога няма да развие ХИПЕРконсумативноска нагласа.

Всъщност, когато говоря за стрес, по-правилно би било да кажа "дистрес".
Със стреса се справяме и той ни поддържа живи. Но дистресът поставя на изпитание способностите ни да реагираме адекватно.
Това е теория, но обяснява защо някои плуват в стреса като в свои води, а други рухват от нищо. Просто търпимостта ни е различна.

Има една таблица на стресорите. И в нея влизат и приятни събития - сключване на брак, раждане на дете... преместване в ново, дори и по-хубаво жилище. Ще я потърся, за да не я преписвам.

"Ситен дъжд вали низ ясно небо,
ситен е, ситен, като маргарит..."