Здравей, Човек /"Това звучи гордо!"/, дори за миг не се съмнявам в ползата от прецизираното гладуване.
Без да искам изпитах влиянието на гладуването върху себе си /повръщах и не можех да се храня/. Доста продължителен период приемах по няколко лъжици компот дневно. И въпреки постоянните позиви за повръщане с облекчение разбрах, че ставите не ме болят. Лекарствата не бяха ми помогнали дотогава. Този факт ме накара да се поинтересувам от глада и намерих книга за Димков с негови виждания за гладуването, за водата, въобще за здравословния начин на живот. Та в тази книга се казваше, че пълното гладуване не трябва да надвишава 10 дена и ако в началото изчистването на организма започва от мозъка и черния дроб и т.н, то при прекомерно гладуване първото нещо, което се уврежда е именно мозъкът.
Убедена съм, че ще е страхотно да изкарам един курс на умерено гладуване, но съм си лакома. Благодаря на Господ, че метаболизмът ми все още е наред, иначе щях да заменя ходенето с търкаляне!