|
Упражни ума си
Човек е толкова умен, колкото желае да бъде
Сънят и сънищата са особено важни за здравето и психиката ни
Автор: Ася Колева
Oбразно казано, мозъкът е като мускул. Ако го тренираме, ще ни служи добре. Ако не - само ще си мислим, че ни служи добре.
Дълго време учените считат, че мозъкът ни не се променя, след като веднъж е пораснал. Както казва народното поверие: "Ако не му дошъл акълът навреме, не го чакай." Това обаче не е вярно. Мозъкът на човек, а оттам и интелектът му са способни да се променят на всяка възраст.
Мисли, за да си умен
Ако мозъкът се натовари със задачи, той изгражда множество нови връзки между невроните. Раждат се дори и нервни клетки. Процесът е известен като неврогенеза и е много характерен например за хипокампуса - дял от мозъка, отговорен за заучаването и паметта.
Не всички "новородени" неврони оцеляват обаче. Както всяка друга клетка, те се нуждаят от хранителни вещества и кислород. Известно е, че притокът на кръв се увеличава в мозъчните дялове, които ползваме. Значи, ако натоварваме мозъка си, ще има и храна, и кислород за новите ни нервни клетки.
Мозъкът се оросява и когато извършваме физически упражнения. Хубавата вест е, че няма нужда да прекарваме часове във фитнеса, за да поумнеем. Двайсет минути ходене на ден са достатъчни.
Външна интелигентност
Прието е да се счита, че интелигентността е вродена и затова вътрешна (in в intelligence идва от "в" или "вътре"). Не можем да оспорим обаче влиянието на заобикалящата ни информационна среда. Нейното влияние върху способността ни да мислим се описва с концепцията за extelligence (от ex - "извън") или външна интелигентност.
"Eкстелигентността" зависи изцяло от качеството на заобикалящата ни среда. Чудесен пример са делфините, които несъмнено са интелигентни същества. Информационната среда, която ги заобикаля, обаче е много бедна - няма книги, университети, Discovery Channel... Затова делфините в една или друга степен си остават с примитивен разум.
Подобна е ситуацията и с деца, израснали при липса на интелектуални стимули. Техният мозък не успява да развие интелекта си (колкото и да е той) и в една или друга степен те следват съдбата на делфините. Ако човек иска да е умен, той трябва внимателно да подбира какви занимания ангажират ума му.
Чрез запаметяване към поумняване
Способността ни да се адаптираме към нови и непознати ситуации и да мислим абстрактно се нарича флуидна интелигентност. От нея зависи нашата ефективност и способност за творчество. Освен това колкото сме "по-флуидни" в мисленето си, толкова е по-висок коефициентът ни на интелигентност (IQ).
През изминалата година бе доказано, че тренировките на паметта се отразяват благотворно на флуидната интелигентност, а оттам и на общият ни IQ (PNAS 2008;105:6829). Накратко казано, учените установяват, че след интензивни тренировки на паметта за 8, 12 или 19 дни коефициентът на интелигентност на участниците нараства значително. Ефектът е толкова по-силен, колкото повече е тренирана паметта.
Още какво?
Мозъкът ни е отговорен не само за мисловната дейност, но и за емоциите. Той функционира най-ефективно, когато човек е спокоен и щастлив. Ето защо медитацията оказва изключително благодатно влияние върху мозъка ни. Тя променя начина, по който той действа, и увеличава синтеза на благотворни вещества.
Резултатът е подобрена концентрация и по-добро представяне при различни видове тестове за интелигентност (Intelligence 2001;29:419). Медитацията дори усилва имунната ни система. За учените тази тема е толкова интересна, че през 2005 г. далай лама е поканен да изнесе лекция на най-престижния научен форум по неврология.
Диетата ни също е важна. Хората, които ядат по-малко мазни храни, живеят повече и много по-рядко страдат от деменция, Алцхаймер или депресия. Все пак голяма част от мозъка ни е съставен от липиди и особено при децата те са много важна част от храната. Затова 50% от кърмата са мазнини. Много полезни за мозъка са т.нар. омега 3 мастни киселини, съдържащи се например в рибата и ядките.
Стимулантите като кафето усилват мозъчната дейност. Анкета на престижното научно списание Nature разкри, че около 20% от отговорилите изследователи ползват медикаменти, стимулиращи мозъка. Стимулантите обаче са опасни в големи количества, защото водят до пристрастяване и нарушават съня. Добрият сън от своя страна е изключително важен за доброто функциониране на мозъка ни и в частност на паметта.
Населението на планетата става все по-умно. Това е особено очевидно през последните десетилетия и се дължи на изключителния напредък на технологиите, които изискват от всички нас да усвояваме много сложни алгоритми. Пример са компютърните технологии, които са безкрайно по-комплексни логически постройки от, да речем, селскостопанския труд. Казано с други думи: технологиите развиват външната ни интелигентност.
За мозъка много полезни се оказват компютърните игри. Хирурзите, които играят, допускат 30% по-малко грешки на операционната маса. Игрите усилват множество мозъчни функции като координацията и обработката на информация. Проблемът при тях е, че човек може да се пристрасти, защото видеоигрите активират центровете на удоволствието в мозъка, подобна на секса или наркотиците.
Полезно е и да слушаме музика. Ако тя не е елементарна и с бедна тонално ритмичност, то мозъкът сериозно се натоварва, интерпретирайки промяната в ритъма и мелодията, във височината на звука и тембъра. Не е случайно, че някои мозъчни дялове при музикантите са по-големи, отколкото при останалите хора. Някои (хубави) музикални произведения активират центъра на насладата в мозъка и потискат лошите емоции и страха.
И така, ако натоварваме мозъка си и се грижим за него, той ще ни се отплати с увеличен капацитет. Ние ще сме станали осезаемо по-умни и ефективни. Остава въпросът: защо да искаме да сме такива? Може би за да сме способни да се справим с проблемите. Своите и на света, който обитаваме.
Защо да пазим новородените си неврони живи?
|
Упражни ума си
(член)