|
Клинична ефективност на препарата Ербисол в комплексната терапия на болни с множествена склероза
Виничук С.М., Лысяний Н.И., Унич П.П., Мяловицкая Е.А. Национальный медицинский университет им. А.А.Богомольца, г.Киев; Институт нейрохирургии АМН Украины, г.Киев.
Ефективносттта на терапията на болните с МС може да се повиши с включване в програмата на лечение на имуномодулиращи средства.От препаратите в тази група переспективен според нас е препарата Ербисол. Той е представител на нов клас ендогенни регенераторни биологични имуномодулатори, разработен в научнопроизводствен център”Ербис”(Украйна). Препаратът съдържа комплекс от природни небелтъчни нискомолекулярни органични съединения с нехормонален произход от ембрионална тъкан на едър рогат добитък.
Фармакологичните свойства и активност на Ербисола се определят от наличието в специфични гликопептиди на “сигнални” молекули, отделени с маркери от физиологичния състав на клетките. Те активират еволюционно формиран механизъм на търсене и осигуряват ликвидирането на патологичните изменения в органите и тъканите, съдействат за пълната или частична регенерация на генетичния потенциал на организма.
Хепатопротективните, противовъзпалителни и регенеративни свойства на Ербизола се съчетават с неговото имуномодулиращо действие, което води до повишаване на активността на макрофагите, а също на N-,Т-килърни и Т-хелперни клетки, които играят важна роля в процеса на елиминиране на увредените и аномални клетки.В зависимост от фоновия имунен статус на организма, препаратът модулира активността на факторите на хуморалния и клетъчен имунитет, индуцира синтеза на интерферона и фактора на некроза на туморните клетки.
Влияейки избирателно на увредените органи или клетки, Ербисола обуславя лечебния ефект на принципа на обратната връзка. Той не предизвиква странични ефекти при продължителна употреба, няма кумулативни свойства, не предизвиква алергични, канцерогенни, тератогенни и мутагенни ефекти. Е. забавя процеса на окисление на липидите, повишава активността на глутатион-зависимата антиоксидантна система на кръвта, без да изменя при това активността на ферментите от микрозомалното окисление и съдържанието на цитохром Р-450, оказва мембраностабилизиращ ефект на ниво плазмена мембрана. Това определя терапевтичната ефективност и целесъобразността на приложение на препарата при лечението на различни заболявания: демиелинизиращи полиневропатии, хроничен персистиращ хепатит, захарен диабет, злокачествени тумори, гнойни рани и трофични язви в съдовата хирургия и др.Практически не е изучена клиничната ефективност на Ербисола при лечениетона болни с МС.
Цел на настоящото изследване е оценка на клиническата ефективност на препарата при болни с МС в зависивост от клиничната форма, типа на протичане на заболяването и неговата тежест.
Обект и методи на изследване
Проведено е клинико-електрофизиологично изследване на 21 болни с МС (10 мъже и 11 жени) на възраст от 20 до 48 год (средна възраст 27 год). Продължителността на заболяването е между 1 и 19 години. С церебрална форма са 3, с цереброспинална – 16,със спинална – 2 болни. Преобладават болни с пристъпно-ремитентна форма – 11 от изследваните, ремитентно-прогресираща – 6, вторично- прогресираща – 4. При 5 болни е диагностицирана II степен тяжест на заболяването, при 13 - III , а при 3-IV степен.
Неврологичния статус на болните с МС се оценява по скала NRS (Neurological Rating Scale, Y.Sipe et al., 1984), съгласно която сбора от точките от 70 до 98 свидетелства за леко нарушение, от 40 до 69 – средна степен; от 10 до 39 – тежък неврологичен дефицит.
Увеличението на точките с 12 и повече след лечението се преценява като значително подобрение, от 6 до 12 точки – умерено, от 3 до 6 - незначително. Диатнозата МС е поставена въз основа на клиничната картина на заболяването, данни от невроимунологично изследване на кръвта, ЕЕГ и ЯМР.
Ербисола е назначен с ежедневно приложение мускулно в седалищната област по следната схема:5 болни са получавали по 2.0 мл сутрин и вечер в продължение на 3 седмици; на 7 болни препарата е назначен в нарастваща дозировка, започваща с една инжекция вечер, и увеличаваща се с 2 мл на денонощие, от 7 до 15 ден по 4мл 3 пъти дневно и постепенно намаляване до 2мл; на 9 болни е назначен 2х4 мл в денонощие.
Препарата е прилаган заедно с традиционната терапия, която включва десенсибилизиращи, антихолинестеразни, ноотропни препарати, витаминотерапия.
Болните в основната и контролната група са сравнявани по демографски параметри и изразеност на неврологичния дефицит.
Резултати и обсъждане
Лечението с Ербисол на болни с МС предизвика забележим терапевтичен ефект, който се прояви с подобряване на самочувствието, намаляване на субективните оплаквания и обективните неврологични нарушения. При лечението с Ербисол в 76% от болните с МС настъпи подобрение на състоянието с положителна динамика на нарастване на бала от 7 и повече по скала NRS, при 5 болни – до 6 бала; при 2 с вторично прогресираща форма с 4 та степен на тяжест лечението беше неефективно. Традиционната терапия даде клинично подобрение само при 60% от изследваните болни.
Трябва да се отбележи, че от разработените от нас схеми на лечение, най-ефективен вариант е този при който препарата се прилага по 4 мл сутрин и вечер. От 9 болни, лекувани по тази схема, значителното подобрение нарастнало да 12 и повече бала по скалата NRS се наблюдава при 7 .
По-ефективно е лечението при болни с пристъпно – ремитентна форма и с 2 и 3 степен на тяжест, с умерен неврологичен дефицит и продължителност на заболяването 5-7 години.
В заключение трябва да се отбележи: клинико-електрофизиологичните, имунологични и ЯМР изследвания потвърдиха, че използването на Ербисол при лечението на болни с МС води до значително или умерено възстановяване на неврологичните функции при 76,2% от пациентите, незначително при 14,3%, без ефект при 9% от изследваните лица.
Приложението му в комплексната терапия води до значително и умерено възстановяване на двигателната, координационната функции , нормализиране на зрението, психоемоционалното състояние, инконтиненцията на урина. Препаратът оказва мек имуномодулиращ ефект, увеличава съдържанието на Т-лимфоцити, съдейства за нормализиране на съотношението Т-хелперни/Т супресорни - лимфоцити, умерено понижава съдържанието на имунните комплекси в кръвта, не влияе на нормалните показатели на имунния статус.
Под влияние на Ербисол хиперинтензивните гнезда на демиелинизация са с тенденция на намаляване без признаци на нови демиелинизиращи поражения, което свидетелства за стабилизация на състоянието.
Резултатите от изследването ни позволяват да направим заключение за безопасността от приложението на препарата и целесъобразността на приложението му като ефективен препарат за лечение на болни с пристъпно-ремитентен и пристъпно-прогресиращ тип на протичане на заболяването.
Статията е преведена със съкращение от д-р Мая Николова
http://erbisol.su/?page=skleroz
|
ERBISOL
