но и знам че така ще се отчая че всичко може да загуби смисъл.
Аре сега!! Ние като сме болни, не са ни заровили!
Даже напротив, от много години не съм работил толкова много. Знам, че ще е до време, та затова гледам да съм максимално продуктивен.
Пък и кой знае, може човек като не се мисли за болен, наистина да не се чувства такъв. А и учените ще измислат нещо!
Как и да е, от МС не се умира и има и по-лоши неща в тоя живот.
Разбрах го, когато един пиян серсем ми натроши малкото дете.
В тоя момент бях готов да си дам едната ръка и крак, ако можеше да ги разменя с тия на детето ми.
Е, МС ми взе после едното око. Хубавото е, че господ ми е дал едно резелвно. НЕ е същото, но може да се продържи борбата.

ТЪй че не се шашкай, ще се наредят нещата!
Успех

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите