|
Статията е любезно предоставена от д-р Христо Ватев
Правата над тази статия се държат от списание PsicoLab и е припечатана от
Никой не може да е използва под каквато и да е форма без изричното разрешение на д-р Христо Ватев !
или
ПАТОФИЗИОЛОГИЯ НА ОЗДРАВИТЕЛНИЯ ПРОЦЕС СЛЕДВАЩ ДЕМИЕЛИНИЗАЦИЯТА ПРИ МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА
Превод от английски и италиански език
ADDICTUS (латински) - зависим, подвластен. Човек, който е се е превърнал в роб в резултат на неплатени дългове и е станал собственост на някой друг.
МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА! За тази болест са изписани хиляди книги и десетки хиляди сайтове в Интернет се опитват да обяснят на хората за каква точно заболяване става дума и как да го лекуват.
Ние ще се опитаме да разкажем в някоко страници, и с някоко илюстрации.
Какви са типичните симптоми на МС – няма да се спираме. Едно, защото са добре описани навсякъде, а също защото вие може би ги познавате не по-зле от мен.
Иначе защо ще четете тези страници!
Всичко което знам за МС е от моя личен опит и затова ще започна от това:
Миналата година един мой роднина претърпя мозъчен инсулт. Той е възрастен човек, живее далече от мен и проследих малко историята на неговото заболяване. За щастие живее в един много цивилизован град, където медицинското обслужване наистина функционира. Веднага е бил приет в болница, лекуван и след няколко дни лекарите са направили прогноза за изхода на заболяването. Казали са, че пациентът е вън от опасност, обаче остава една хемипареза /пареза на половината тяло/. Моят роднина не е можел да движи горния ляв крайник и да върви. Бил е преместен от спешното в неврологичното отделение. В това отделение невролозите са продължили лечението и са били направени всички необходими изследвания.
Оттогава са минали няколко месеца. Месеци на ефикастна терапия и наблюдение. В настоящия момент този господин използва перфектно своята дясна ръка и макар доста трудно започва отново да ходи.
Всичко това се е случило в Канада, но се случва ежедневно и тук в Италия. Медиците го разглеждат като „обичаен положителен изход от лечението” на което пациентът е бил подложен.
Поисках повече информация от канадските лекари за да разбера подробности, и тъй като при тях е практика, ми дадоха цялата информация, касаеща случая. Пациентът се подобрява тъй като мозъчната дейност съответваща на движението се променя благодарение на терапията, следователно положителния изход от лечението на пациента е успех на неговата мозъчна тъкан, която е успяла да се организира отново и успешно.
Питате се с право „ Как лекарите научават за всичко това?”
Правейки така наречения „ФУНКЦИОНАЛЕН ЯДРЕНОМАГНИТЕН РЕЗОНАНС”!
Преди 100 години физиологът от Оксфорд Чарлз Шерингтън открива, че кръвния поток се увеличава когато мозъкът извършва определена дейност. Промени в сигнала показват, че дори и малкo изменение на притока на кислород позволява да се визуализира активирането на мозъка.
Промените, които се проявяват са в съответствие с възстановяването на болните. При пациент, който се е възстановил добре, мозъчната дейност отговаряща на болната ръка се увеличава след проведено лечение. RMN – Функционалният ядреномагнитен резонанс е в състояние да локализира появата на нови зони на мозъчна дейност, работещи за да компенсират загубата, появила се в следствие на поражението. В англосаксонските страни я наричат
Adaptive Reorganisation of the Brain.
За съжаление има и пациенти, при които не се наблюдава подобрение. При направеният им fRMN – Функционалният ядреномагнитен резонанс не се забелязва увеличение на мозъчната дейност след терапията.
Какво правят лекарите в последствие? Променят терапията, като се опитват да намерят правилната такава, с цел да подтикнат или да стимулират реорганизирането на мозъчната тъкан, защото това е нещото, което води до оздравяването на пациента.
Функционалният ядреномагнитен резонанс е в състояние дори и да покаже с точност как се извършва функционалното възстановяване.
Научих и един друг термин, който използват в Канада „Preclinical characterisation of disease”. Функционалните промени в мозъка на пациенти, поразени от Множествена склероза, смятат учените, предхождат появата на дефицит, така че адаптиращата се пластичност/гъвкавост/ на мозъка води до забавяне на клиничното проявление на болестта. И аз съм в състояние да ви го демонстрирам.
Тук не става дума за едно предположение, а за доказателства, които учените са могли да съберат благодарение на технологиите и после да запознаят цялата научна общност.
Реорганизирането на мозъчната кора при пациенти болни от мултиплената склероза е доказана реалност!
”От много години учените са си дали сметка, че понякога невроните взаимодействат помежду си , в действителност различни части на мозъка периодично координират своята дейност.” (изследване публикувано в списанието „ Proceedings of the Nation Academy of Sciences° Vanderbilt University Nashville, Tennessee)
„....Извършват се процеси на интеграция между различните области на мозъка и се създават нови вериги на интеграция между сетивата, усещанията и познанието. Все пак днес изседването на начините за стимулиране на процеса на неврогенезата, тоест раждането на нови неврони от стволови клетки до получаването на възстановяване на изгубените мозъчни функции е област отворена за изследване и изучаване , чиято цел е да разбере как може да бъде ускорено подновяването на невроните и следователно да бъдат развити заместващите терапии, както за дегеративните болести, така също при увреждането на централната нервна система. Тази област е останала изцяло неизследвана, поради една произволна и ограничаваща догма” (Paolo Manzelli Director of LRE/EGO-Crea Net- University of Florence manzelli@invisibilmente.it)
За мен е очевидно, ясно и несъмнено, че:
1 Засегнатите пациенти от мозъчен инсулт се подобряват (показват функционално възстановяване), защото техния мозък е в състояние да реорганизира отделни зони от мозъчната тъкан (често, намиращи се около увредената тъкан), които възстановяват дейността, първоначалната задача на увредената тъкан.
2 По-голямата част от пациентите, поразени от множествена склероза, след „pousse’” показват слабо подобрение, на което не отговаря положителната трансформация на увреждането, виждаща се при RMN – Функционалният ядреномагнитен резонанс. И в този случай обяснението е в невромозъчната пластичност /гъвгавост/. Освен това, функционалните промени на мозъка при множествената склероза предхождат появата на дефицит - пластичната адаптивност на мозъка има за краен резултат едно забавяне на клиниката на болестта.
3 Аксоните на увредените SNC , подходящо стимулирани с цел нарастване, за да реабилитират увредената функция на познанието, могат да се възстановят, показвайки една задоволяваща степен на възстановяване (разбира се, широко варираща).
4 Основателно и логично е, че целта на лечението би трябвало (и в действителност при пациенти страдащи от мозъчни инсулти е) да стимулира (или да подтиква) способността на нервната система да се променя и по този начин да помага на мозъка в тази му дейност.
5 Изучаването на стимулацията или на индукция на реорганизацинните способности, насочени към на възстановяване то на загубените мозъчните функции днес е област посветена на изследване, чиято цел е стимулирането на терапии в случаите на увреждане на централната нервна система...
Какво се прави за Множествената склероза?
Първоначалните описания на заболяването датират от началото на XVIII век. Карсуел първи е демонстрирал лезиите. Във всеки случай, Шарко първи съпоставя лезиите на бялото мозъчно вещество, които нарича “sclerosis en plaque”, демиелинизацията на бялото мозъчно вещество в плаките и клиничните симптоми. В последствие се описва перивенуларната инфилтрация на лимфоцити и едноядрени клетки
Лезиите, още наричани “плаки” (наречени така от Шарко), са петна от възпаления в централната нервна система (ЦНС), в които нервните клетки (неврони) са лишени от своя миелин, представляващ изолиращ мастен протеин.
Но плака е френска дума, която означава "плоча". А плоча е: "Гладко плоско, сравнително тънко, твърдо тяло с еднаква дебелина" или "тънък, плосък слой или структура, като тази, покриваща някои влечуги".
Плаката на МС не покрива нищо!
По традиция, мултиплената склероза се преподава като класическо демиелинизиращо заболяване на централната нервна система, а възпалението в областта на лезията определя повредата на миелина. Тези лезии на бялото вещество се виждат на ЯДРЕНО-МАГНИТEН РЕЗОНАНС (RMN).
Следователно МС трябва да се разглежда основно като … ЗАГУБА НА МИЕЛИН … Това разрушаване, загубата на миелин е признакът на заболяването.
Приема се, че собствената имунна система на тялото допринася за разрушаването на изолиращите миелинови обвивки, покриващи дългите проекции на нервните клетки. С повреждането на миелина нормалната нервна функция се нарушава и могат да се наблюдават множество симптоми.
ДЕМОНСТРИРАНО Е, ЧЕ ЯДРЕНО-МАГНИТНИЯТ РЕЗОНАНС (ЯМР) Е ДАЛЕЧ ПО-ЧУВСТВИТЕЛЕН ОТ КОМПЮТЪРНАТА ТОМОГРАФИЯ (КТ) В ОТКРИВАНЕТО НА ПЛАКИ ОТ МУЛТИПЛЕНА СКЛЕРОЗА. ОСНОВНИЯТ ФАКТОР, ОТГОВОРЕН ЗА ВИДИМОСТТА НА ЛЕЗИЯ В МОЗЪКА ИЛИ ГРЪБНАЧНИЯ СТЪЛБ ЧРЕЗ КОНВЕНЦИОНАЛЕН ЯМР Е НЕСПЕЦИФИЧНОТО ОГНИЩНО НАРУШЕНИЕ НА ВОДНАТА СРЕДА. УВЕЛИЧЕНИЕТО ВЪВ ВРЕМЕНАТА НА РЕЛАКСАЦИЯ TI И T2 ВОДИ ДО ВИСОК СРАВНИТЕЛЕН СИГНАЛ ЗА ЛЕЗИИ НА МУЛТИПЛЕНА СКЛЕРОЗА (“ПЛАКИ”) В СРАВНЕНИЕ СЪС СЪСЕДНИЯ НОРМАЛЕН МОЗЪК. ТОВА ПРИЧИНЯВА СЛАБО УВЕЛИЧЕНИЕ В КОНЦЕНТРАЦИЯТА ИЛИ ПРОТОННАТА ПЛЪТНОСТ НА ВОДАТА И ПО-ГОЛЕМИ ПРОМЕНИ (УВЕЛИЧЕНИЯ) В НАДЛЪЖНИТЕ (TI) И НАПРЕЧНИ (T2) ВРЕМЕНА НА РЕЛАКСАЦИЯ НА ВОДНИТЕ ФРАКЦИИ.
И така, това, което виждаме с помощта на Ядрено-магнитния резонанс, т.е. така наречените "плаки" са ЧУСТВИТЕЛНО НАРУШЕНИЕ НА ВОДНАТА СРЕДА…
Въпреки че лезиите на мултиплената склероза в мозъка имат характерно разпределение, форма и увеличаващ контраста патерн, спомагащи при диференциалната диагноза, сами по себе си тези открития НЕ са диагностични за заболяването. В едно проучване, проведено от Групата за Изследване на Мултиплена Склероза Лондонския Неврологичен Институт и публикувано под заглавието "Патерни на болестната дейност при Мултиплена Склероза: клинично проучване и изследване с ядрено-магнитен резонанс", учените сравняват степента на аномалиите, показани от ядрено-магнитния резонанс на мозъка в три клинично отличаващи се групи пациенти с мултиплена склероза, със степента на клинична инвалидност в трите групи.
Заключения - Не бе открита връзка между степента на инвалидизация и броят, размерът и разположението на аномалиите, показани от ядрено-магнитния резонанс: пациентите с клинично леко заболяване често имат екстензивни аномалии, а други с доста напреднало заболяване имат изненадващо малко лезии. Въпреки че ядрено-магнитният резонанс увеличава знанията за процеса на заболяването при мултиплената склероза и е безценен при диагностицирането, той не е от полза за предсказване на инвалидността при различните пациенти.
Оценявайки резултатите от проучванията, проведени от моята работна група "Школа за възстановяване на пластичността", съм склонен да мисля, че само загубата на миелин (без повреждане на невроните) не води до никаква форма на инвалидност.
Предполагам, че възстановяването на скоростта на проводимост по нерва се базира на синаптична модулация.
Дори да става вьпрос за хипотеза, всъщност, това е възможно. Човешката нервна система го прави всеки ден. Със или без помощта на стимулиращи субстанции. Доказано е, че промените в поведението и психологическото функциониране, като например преживяване, учене и памет, се дължат на реорганизация на синаптичните връзки (структурна пластичност) в съответните мозъчни вериги. Идеята за невронна пластичност е широко експлоатирана, въпреки, че все още не е добре дефинирана в невронауките. Тя може да обозначава различни условия, като структурни изменения в поведенческите адаптации на аксоните и дендритите или физиологични промени във формирането на синапсите на различните етапи на здраве и заболяване.
В статия публикувана в www.pubmed.com, унгарският учен Палковц (Palkovts) от Лаборатория по Невроморфология, Медицински Университет Семелуайс, Будапеща, Унгария пише: “Нервните пептиди упражняват нервнохормонални и нервнотрансмитерни (невромодулаторни) функции в централната нервна система (ЦНС). Освен тези функции, група невропептиди може да има капацитет да създаде клетъчна пролиферация, растеж и оцеляване. При аксотомия (прерязване на аксон) се предизвиква временно повлияване (засилване) на синтеза и генната проява на невропептиди, като галанин, кортикотропин освобождаващ фактор, динорфин, калцитонин генен пептид, вазоактивен интестинален полипептид, холецистокинин, ангиотензин II, и невропептид Y. Тези невропептиди са тясно свързани с "класическите" невротрансмитери (ацетилхолин, аспартат, глутамат) или неврохормони (вазопресин, окситоцин), които са повлияват (задържане) при аксотомия в същите нервни клетки. По-вероятно е нервните клетки в отговор на аксотомия, да увеличат деиствието на невропептиди, които повлияват тяхното оцеляване и регенерация.”
Въпреки, че аксоните не могат да се регенерират при ЦНС на възрастен бозайник, възникване на нови връзки в нервните терминали е възможно. Когато синаптичното пространство е свободно поради увреда на аксони или неврони, процесът на оцеляване може да доведе до възникване на нови терминали и формиране на нови синапси. Този процес е бавен, и отново е свързан с възвръщане на функции. При възрастна ЦНС след увреда, една функция може да бъде възстановена до известна степен чрез провокиране активирането на затихнали връзки и чрез формиране на нови връзки!
Библиография;
· Centre for Functional Magnetic Resonance Imaging of the Brain
University of Oxford www.fmrib.ox.ac.uk/fsl
· Sarchielli P et al, Arch Neurol 2003; etc…
· http://www.domenicofiore.it/sm/27-it.htm ; etc…
· GLUTAMMATO Pellegrini-Giampietro et al., Proc. Natl. Acad. Sci. USA 89: 10499-10503, 1992
Pellegrini-Giampietro et al., J. Neurochem. 62: 1067-1073, 1994
Friedman et al., J. Neurosci.14: 2697-2707, 1994
Pellegrini-Giampietro et al., Trends Neurosci. 20: 464-470, 1997
Pellegrini-Giampietro D.E., Trends Neurosci. 26: 9-11, 2003
New Scientist volume 182 book 2450 – June 5th 2004, page 44
можете да си изтеглите цялата статия
Редактирано от lvolll на 26.07.07 02:27.
|
Д-р Христо Ватев
(член)
