Детето ми беше на година и половина, когато ме диагностицираха с МС. Плачех - също като теб! Бях отчаяна - също като теб! Не виждах смисъл в нищо - също като теб! Имах само един лъч, една светлинка, която светеше пред мен - дъщеря ми! Повтарях постоянно една и съща фраза, пред родители, съпруг, познати и приятели - "Господи, няма да видя детето си булка!" (което включваше цялото й развитие - училище, абитуриентски бал, студентски години). При което, на едно от поредните повтаряния на тази фраза си казах - чакай малко! Защо се отписваш! Всичко е Божа работа, не знаеш как ще се развие нищо! Живей живота си! И го живей именно заради детето!!!!! Не знам дали това или силната воля за живот ми помогна, но се взех в ръце и ... спрях да плача! Промених начина си на живот, дори подобрих визията си. Излизам със семейството си, играя с дъщеря си, която е на 4 г. вече и се радвам на живота! Та живота наистина е прекрасен!
Така че, присъединявам се към думите на Гого163 и мисля, че е време да изтриеш сълзите от хубавото си лице, да окуражиш съпруга си и безкрайно да се радваш на небесния дар, който си получила - второ бебе! Помисли само колко много хора копнеят за дете, а Господ сега, точно сега, предоставя този подарък за теб и съпруга ти!
Успех, горе главата и виж оптимизма във всяка споходила те беда! Успех!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Maцypaнa-мъpмopaнa на 18.06.07 16:25.