Добре!! Нека ти разкажа моята история.

От началоно на зимата 2005, жена ми започна да кашля много лошо. Не и стигаше въздух, два пъти припадна от задушаване и бях почнал да се отчайвам за нея и общото ни бъдеще. По средата на Януари 2006 я диагностицираха-астма и почна два пъти дневно с помпата.Гадно!! Края на януари бизнесът ми почти се разпадна. Гадно!! 10 февруари ослепях за 4 дни с дясното око. На 14-ти фев. ми поставиха диагноза-МС. Съвсем гадно. На 10 март едно пиянде потроши малката ми дъщеря (втори клас). УЖАСЯВАЩО!!СЕмейството ми беше отчаяно и не виждахме никаква надежда. Мислехме си стандартното-"защо все на нас?". Тръгнах да си търся пистолет. Лежах по цял ден и нищо не можеше да ме мотивира. Единствено обслужвах детето, защото беше на легло.
Един ден се обръснах и отидох при моята психиатърка. Заедно с жената. Лекарства. Доста воля. И НАЙ-ВАЖНОТО, ПОДКРЕПЯХМЕ СЕ ДВАМАТА!!!!
Лека-полека животът се нормализира. Децата са ни най-голямата радост. Бизнесчето също потръгна. Полусляп направих основен ремонт на жилището(4 месеца) Страхотно се получи. Сега нещата са стабилни и спокойни. Остана ни едно ново чувство, това, че можем да разчитаме един на друг.

ТА така-животът е една синусоида, върви ту нагоре, ту надолу. Трябва да се вярва, че винаги ще има "нагоре", колкото и долу да ти се струва ,че си в момента. НИщо не е такова, каквото изглежда на пръв поглед. Особено в нашите очи, всяко препятствие изглежда като непреодолима скала. Повярвай-не е така.

Успех и горе главата.