Интересна информация намерих тук:
-----------------------------------------------------
http://www.msobshtestvo.org/resources/SpravochnikMS.pdf
Стр. 144.145.....

Имуноглобулините са серумни и секреторни защитни вещества (анти-тела). При нормалния защитен процес увеличените концентрации на иму-ноглобулините в кръвта предизвикват намаляване на протичащите за-щитни реакции. Следователно постъпването в организма на високи дози имуноглобулини нормализира засилените защитни реакции, които се на-блюдават и при множествената склероза.

В началото на 1984 г. започнах да провеждам продължително лечение на множествена склероза чрез венозно вливане на имуноглобулини и получих много добри резултати. Използвах лекарствата Intragam и Интраглобин-F. Рав-ностойни на тях са Octagam, Venimmun-N и Santoglobulin.

След периода за определяне на дозите на лекарствата и паузите от време между тяхното въвеждане в продължение на много години предписвах дозата от 150 до 200 мг на 1 кг телесна маса, която следваше да се дава 1 път на все-ки три седмици в продължение на минимум две и максимум пет години.

Тази форма за продължително лечение я определих за себе си като необикновено ефективна: в резултат на лечението, започнато в ранния стадии на болестта, т.е. ако пациентът е бил болен не повече от пет години и ако до лечението при-стъпите са били един-два пъти в годината, при 65 % от пациентите беше по-стигнато прекъсване на пристъпите.

Ако продължителността на заболяването не беше повече от две години, пристъпите по време на лечението се прекратяваха при 90 % от пациентите. Действието на лечението се запазва до четири години след неговото приключ-ване.

Тъй като имуноглобулините не дават странични действия и в опре-делен смисъл могат да бъдат наречени лекарства от „биологичен произ-ход”, без опасения могат да се ползват при лечението на млади пациен-ти, чиито физически възможности засега не са ограничени от протичане-то на болестта.

Имуноглобулините могат да се използват само след пълното овладя-ване на пристъпа
Също както при използването на другите начини за продължително лече-ние на множествената склероза, лечението с имуноглобулини назначавам са-мо след пълното изчезване на проявените пристъпи. Лечението с тях в голя-ма степен възпира появата на нови обостряния при пациенти, при които се на-блюдават един-два пристъпа в годината и които са болни по-малко от пет го-дини, и в по-малка степен при пациенти, при които се наблюдават три или по-вече пристъпа на година или един-два пристъпа на година, но боледуват от по-дълго време. Благодарение на лечението с имуноглобулини и при тези па-циенти е възможно да се получи стабилизация в развитието на болестта и да се намали броят на пристъпите (при 40% от тях пристъпи не се появяват). Ефективността на лечението вероятно може да се увеличи, когато се уве-личат дозите на имуноглобулина за тези пациенти. Неотдавна аз започнах изследователска работа в тази насока.
Необходимо е да се изясни, оправдават ли получените резултати още по-високата цена на и без това достатъчно скъпия начин на лечение. Разходите за него обаче не превишават разходите за лечение на пристъпите, които биха могли да възникнат, ако лечението с имуноглобулини не се проведе, включи-телно разходите за възможното пребиваване в болница, да не говорим за всички следващи разходи, които неминуемо ще нарастват вследствие инвали-дизацията на болния: рехабилитационни мероприятия, спомагателни сред-ства, преждевременно излизане в пенсия. Целесъобразността на продължи-телното лечение е необходимо да се разглежда не само от хуманна гледна точка, но и от страна на извънредните икономически въпроси, които след ня-колко години, през които ще се развива заболяването, неизбежно ще се нало-жи да се решават.

Моите лични положителни впечатления от действието на високите дози имуноглобулини при продължителното лечение, за щастие, са потвърдени от резултатите, проведени в последно време от двойните слепи експерименти. В Бохумската клиника беше направена серия от изследвания с използването на същия препарат (немското Purimmun), които дадоха аналогични обнадеждава-щи резултати.

Сходни резултати бяха получени в Израел в по-малко по мащаб изследва-не. В този случай начинът на лечение беше малко променен – имуноглобули-ните се въвеждаха ежедневно в продължение на пет дни, а след всеки два ме-сеца се провеждаше поддържаща терапия.
И най-накрая, неотдавна бяха публикувани резултатите на започналото в Австрия през 1993 г. широкомащабно изследване, в процеса на което на бол-ните се назначаваше на всеки четири седмици лекарството Intragam (по раз-чет 150-200 мг на 1 кг телесна маса). При тях се наблюдаваше намаляване на честотата на пристъпите с 65%. По такъв начин, в сравнение с другите начи-ни на лечение на множествената склероза, ефективността на венозното вли-ване на високи дози имуноглобулин е най-висока. Методът на ЯМР позволи да се видят в 80% от пациентите, преминали при мен на лечение, определените подобрения на състоянията.
Днес в САЩ се провеждат изследвания, чиято цел е да се види докол-ко благотворно влияят имуноглобулините на процеса на ремиелинизация.
Добра поносимост
Приемането на имуноглобулините се понася превъзходно от болните. Ня-ма основание да се опасяваме от алергични реакции към лекарството. Леки реакции се наблюдаваха само при трима от 500 пациента. Обаче пациентът е длъжен постоянно да получава едно и също лекарство, в противен случай има опасност от появата на т.нар. алергична «кръстосана» реакция. Опасността от заразяване с вируса на СПИН или хепатит практически е изключена благода-рения на съвременните начини на производство на лекарството. Положител-но съпътстващо явление на продължителното лечение с имуноглобулини е по-вишаването на съпротивителните сили на организма срещу инфекции поради увеличеното количество антитела. Остава да се надяваме, че този ефекти-вен и добре поносим от болните начин на лечение на множествената склероза скоро ще бъде внедрен навсякъде.
Формиране на имунологична толерантност
Особена форма на имуномодулация е така наречената десенсибилизация или имунологична толерантност. При нея в резултат на постъпващите в орга-низма много малки частици от веществото на миелина, от които в пациента въ-зниква алергична реакция (миелинови антигени), става такова привикване на Т-лимфоцитите към антигена, че те повече не му действат. Правилната доза за изработване на имунологична толерантност се определя много трудно. Ка-то се предполага, че степента на тежест за протичане на множествената скле-роза зависи от различното количество и степен на активност на автоимунните лимфоцити, може да се направи изводът, че, за да се формира десенсибили-зация, за всеки отделен болен се изисква да се даде неговата конкретна доза или продължително лечение.