Аз за себе си вече съм убедена, че най-доброто лекарство е спокойствието. Миналата година ми беше много натоварена - дъщеря ми беше абитуриентка след това кандидат студентка и сега вече студентка, но през цялото време единствено си повтарях, че сега съм и най-нужна и се настройвах сама, да не се притеснявам излишно. Когато вече чувствах, че не издържам си пийвах по една биричка тя ми действа най-отпускащо. И така винаги си казвам, че нещо което се оправя с пари или работа не си струва човек да се притеснява. Когато получавах такива съвети от лекари и близки преди години не вярвах, че ще мога да живея така, но се оказа, че мога. Карам я по-спокойно от всякога и съм добре - да чукна на дърво не искам повече от това.