за МЕХАНИКАТА / ПАТОГЕНЕЗАТА на латералната амиотрофична склероза

Едва в наше време станаха известни ЕДИННИТЕ базови механизми за увреждане на навроните при различните патологични състояния. Днес вече знаем, че независимо от причината инициирала процеса на увреждане, била тя автоимунна, токсична, инфекциозна или генетична има САМО ДВА биологични механизъма за увреда на неврона:

1./ ЕКСЦИТОТОКСИЧНОТО увреждане (от excite = възбуждам)

2./ ОКСИДАТИВНИЯТ (окислителният) стрес

Глутамат и Аспартат са основните възбуждащи аминокиселини. Глутамат е най-важният ексцитаторен медиатор в ЦНС. Повече от 70% от невроните и всички ефекторни пътища от мозъчната кора са глутаматергични. Ролята на Глутамат в сензорните, двигателните и висшите корови функции като медиатор е огромна.

Като вс медиатори, Глутамат се синтезира в пресинаптичните терминали, натрупва се и при нужда се освобождава в синаптичното пространство. Така в нормални условия предизвиква СТИМУЛАЦИЯ на три вида ексцитаторни аминокиселинни рецептори:

1./ N-метил-D-аспартат = NMDA рецептори

2./ AMP (каинови рецептори, блокирането на които с Налтрексон, т.е LDN схемата води до добрите ефекти при МС. Иначе казано ефекта се явява точно от ограничаване влиянието на Глутамат специфично в/у този рецептор, което обяснява ЗАЩО не всички се повлиявят еднакво положително. Ergo, за пълен ефект би следвало и NMDA-рецепторите да будат протектирани и тогава ефекта би бил драматично добър, без да говорим за етиологично изцеление)

3./ метаботропни рецептори

В нормални условия, свързването на Глутамат с NMDA-рецепторите води до краткотрайна деполяризация, навлизане на Ca+ в клетката и въздействие в/у метаболитните процеси в неврона. При продължително повишено отделяне на Глутамат в пресинаптичното пространство, което може да се дължи на екцесивното отделяне или на неефективност на обратния му захват в пресинаптичния неврон и астроглията се получава СВРЪХАКТИВИРАНЕ на NMDA-рецепторите. Когато това се случи, нервната клетка не е в състояние да задържи Mg+ вътре в калциевият канал и даже малки количества Глутамат водят до масивен калциев инфлукс. Така масивното навлизане на извунклетъчен Ca+ в клетката и освобождаването му от вътреклетъчното депо активират всички Ca+ зависими ферментни системи в клетката (протеиназа С, калпаин1, ксантиноксидаза, фосфолипаза, NO-синтеза, ендонуклеаза).
Това в крайна сметка резултира или в бърза гибел на неврона - по пътя на некрозата (исхемия, хипогликемия, травма) или в БАВНА НЕВРОНАЛНА ДЕГЕНЕРАЦИЯ по пътя на апоптозата ( Алцхаймер, Паркинсон, Хентингтън, МС, АЛС).
Наличието на мн изоформи на NMDA-рецепторите в различните области на ЦНС, а също и наличието на няколко активни и модулаторни точки на свързване на рецепторния комплекс, обясняват избирателните поражения на различни популации неврони при невродегенеративните заболявания и различната клинична картина, т. е диагноза - Мултипленна склероза, Амиотрофична латерална склероза, Паркинсон, Алцхаймер, Хентингтън ...etc... при все че МЕХАНИЗМА НА УВРЕЖДАНЕ ВИНАГИ Е ЕДИН И СЪЩ - ЕКСЦИТОТОКСИЧНОСТ!

Активността на Ca+ зависимите ферментни системи водят до повишено образуване на активни кислорорни метаболити и до развитието на ОКСИДАТИВЕН стрес. Бавната кумулация на активните кислородни метаболити има особено важно значение.
Ексцитотоксичността и оксидативния стрес са взаимосвързани процеси. Така свободните радикали блокират обратния захват на Глутамат чрез деактивиране на специфичния астроглиолен белтък-транспртьор CLT-1. Категорично е доказано, че точно този ключов белтък е свръхчувствителен кум деиствието на водородния прекис (N202), хидроксилния радикал (OH ') и пероксинитрит (ONOO), образуващи се в резултат на взаимодействието на супероксидния анйон (О2 ') и азаотния окис (NO ')

Пример за обусловеността на двата механизма на невронална увреда - ексцитотоксичността и оксидантния стрес са резултатите от проучванията на растителните токсини имащи отношение към латералната амиотрофична склероза при Западно-тихоокеанската форма. Стана яно че от една страна веществото b-N-methylamino-L-alanin (BMAA) е АГОНИСТ на NMDA-рецепторите и по този начин отключва описания ексцитотоксичен механизъм. От друга страна - Циказина, прониквайки през хематоенцефалитната бариера попада в неврона където се разцепва под действието на цитозилната b-глюкозидаза до агликон и метилазоксиетанол. Резултата е - метилиране на аминокиселините, белтъците и аминокиселините и като следствие се нарушава генната експресия, което води до синтез на токсични вътрекелъчни продукти резултиращи в дегенерация на неврона.

От всичко написано, отразяващо днешните ни възгледи за дегенерацията на неврона (които ще станат норма за изучаване след едно поколение, т.е. не разчитайте мн на компетентност от страна на "лекуващия" ви медик, "доктор = знаещ" да го нарека не мога, ако че и аз имам красива хартия на която това пише) следва че усилията трябва да се насочат в съвсем нови направления:

1./ антиексцитоксични препарати

2./ антиоксиданти

3./ Са+ блокери на волтаж зависимите канали

4./ невропротектори

5./ антиапоптозна терапия

6./ генна терапия




следва

за СИМПТОМИТЕ / КЛИНИКАТА

за ЛЕЧЕНИЕТО

за ОПИТ&НАБЛЮДЕНИЯ