За ПРИЧИНИТЕ / ЕТИОЛОГИЯТА на амиотрофична латерална склероза

На основата на клинични, епидемиологични и генетични изследвания амиотрофичната латерална склероза може да се раздели на три чисто условни форми: 1/ Спорадическа. 2/ Фамилна. 3/ Западно-тихоокеанска (срещана в 3 ендемични района - Мариански острови, предимно о-в Гуам; полуостров Кии в Япония; западното крайбрежие на Нова Гвинея)

ФАМИЛНАТА форма се среща в 5-10% от вс случай, като се наблюдава автозомно-рецесивен тип наследяване. Тази форма на латерална амиотрофична склероза се отличава от спорадическата по ранната си изява - средна възраст 45 години (82% от семейната и 43% от спорадичната манифестира до 55 год възраст). Протича по-агресивно, средна продължителност 2 години, и засяга еднакво двата пола. Фамилната форма е свързана с мутации в картиран в 21 хромозома ген кодиращ антиоксидантния фермент мед-цинк-зависима супероксиддисмутаза-1 (Cu/Zn SOD1). Към днес са описани 110 мутации като е доказано, че много от тях имат много ниска пенетрантност и независимо от автозомно-рецесивния начин на наследяване заболяването не се проявява задължително във всяко поколение.

Клинически НЯМА разлика между фамилната и спорадичната форма.

Мн рядко се среща автозомно-рецесивен тип наследяване, доказано за първи път в ред туниски фамилии (т.н. ювенилна форма на латерална амиотрофична склероза). Възраста на заболелите варира м/у 3 и 23 години, продължителността на заболяването е 15-20 години.

Най-сложен остава въпроса с т.н СПОРАДИЧНА форма на латералната амиотрофична склероза касаеща 90% от случаите.
Както винаги дълго време е доминирала инфекциозната хипотеза, но вс опити за лечени с противоинфекциозни средства са оставали безрезултатни. Следва - разбира се - теорията за автоимунната генеза (когато антибиотиците не сработят винаги гледаме мъдро и авторитетно заключаваме - автоимуно е!). Имуносупресивната терапия също не дава забележими резултати => автоимунните нарушения носят вторичен характер.
Така днес са се оформили две концепции:
1/ Инфекциозно - токсическа - свързана с външни фактори: вируси, токсини, тежки метали
2/ Ендогенна - предполагаща наличието на генетично обусловен дефект в метаболизма на невроните водещ до функционална недостатъчност.

ВИРУСИТЕ
Мнозина поддържат вирусната етиология на АЛС и отнасят това заболяване към бавно протичащите инфекции. Полиовирусите се разглеждат като вероятен възбудител. Като друг такъв се сочат ретровирусите. Свързаните с тях неврологични симптоми, създаването на ретровирусен модел на ЛАС у мишки, дългия латентен период и неотклонно прогресиращото течение предполагат възможната роля на вирусите в етиологията на амиотрофичната латерална склероза.

ТОКСИНИТЕ
Ролята на екзогенните токсини е КАТЕГОРИЧНО доказана при Западно-тихоокеанската форма на амиотрофична латерална склероза. От семената и листата на Саговото дърво (Cycas revoluta) - използвани до неотдавна за храна в тези райони (у нас това растение се продава като скъпа декоративна палма) са изолирани две токсина:
1./ b-N-methylamino-L-alanin (BMAA) открит през 1992г и явяващ се мощен NMDA рецепторен АГОНИСТ иницииращ ексцитотоксичното увреждане на неврона /за което ще пиша после/.
2./ циказин - мощен невротоксин, канцероген и химически мутаген. Точно той предизвиква метилиране на аминокиселините, белтъците и нуклеиновите киселини.
Категорично е доказано, че дори едномесечна употреба като храна на семената и листата водят до дълго хронично заболяване. Промяната в хранителния режим рязко е снизила нивото на заболеваемост е ендимичните райони.

МЕТАЛИТЕ
Оловото и алуминият се сочат като главни виновници. Оловото - щастливо си дишаме на всяка улица, а алуминият е навсякъде около нас - от прибори за хранене до опаковките на лекарствата. Невротоксичните с-ва на тези два метала и ролята им при МС, Алцхаимер и АЛС са отдавна известни и няма какво да ги коментираме.


следва:

за МЕХАНИКАТА / ПАТОГЕНЕЗАТА

за СИМПТОМИТЕ / КЛИНИКАТА

за ЛЕЧЕНИЕТО

за ОПИТ&НАБЛЮДЕНИЯ