Екологични проблеми на XXI век
Биологичноактивни добавки – ключ към тяхното решаване

На прага на третото хилядолетие, влизайки в XXI век, хората все повече се замислят за здравето си. Великият древногръцки учен Хипократ е казвал, че здравето е най-голямото богатство на човека. Обаче развитието на цивилизацията, насочено към повишаване на жизнения стандарт в същото време способства за неизбежното увеличаване на вредните фактори на околната среда. Промишлените отпадъци, използването на различни химични вещества в бита и селското стопанство, интензивното замърсяване на атмосферата, водите и почвата оказват негативно влияние върху здравето на човека. А да не говорим за заседналия начин на живот, неправилното хранене, тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и наркотици и безконтролното използване на лекарствени средства. Нарушаването на екологичното равновесие предизвиква безпокойство във връзка с това, че голяма част от населението на планетата се намира в неизяснено положение – няма заболяване, но липсва и здраве. През последните години голям проблем на човечеството е синдрома на хронична умора. Разпространението на онкологични, сърдечно-съдови, алергични и кожни заболявания се увеличава с всяка изминала година. Намалява продължителността на живота. Днес при мъжете тя е 57 години, а при жените – 62 години. Нараства смъртността при младите, увеличава се раждаемостта на деца с вродени дефекти. Знаем, че да предотвратим болестта е по-лесно, отколкото да я лекуваме. Затова профилактиката на заболяванията е от първостепенно значение за запазване на здравето, продължаване на живота. Нашият организъм е много сложна биофабрика за биологичноактивни вещества и дори и незначителни промени в работата й могат да доведат до сериозни нарушения. “Здравето” – представлява състояние на човека, което обуславя продължителността на живота, физиологичната и умствена работоспособност, доброто самочувствие и създаването на здраво потомство. Здравето зависи както от факторите на външната среда, така и от самия човек, от начина му на живот, от начина на хранене.

Важно условие за здровословна околна среда е наличието на чист по характеристики въздух. Основните вещества, замърсяващи атмосферата са въглеродните, азотните, серните, озоновите, метановине и оловните окиси.

Продължава разрушаването на озоновия слой на Земята, което е свързано с въздействието на някои химични съединения, особено хлорфлуорвъглеродите, които са се натрупали в продължение на дълъг период и се характеризират с висока химична стойност и срок на “живот” в атмосферата от 60 до 400 години.
В близките 20 години се предполага изтощение на слоя на стратосферния озон с 8%. Според данните изтощението с 1% води до нарастване на ултравиолетовото излъчване с 2%.

Едно от замърсяващите вещества, заслужаващи голямо внимание е сярата. При попадане в атмосферата тя се съединява с водата и образува сярна киселина. При мъгливо време тя може да проникне дълбоко в белите дробове и да порази чувствителните тъкани. Високите концентрации на серния окис повишават смъртността и увеличават количеството на бронхиалната астма. Според учени от много страни замърсяването на въздуха рязко увеличава алергичните заболявания сред населението – бронхиална астма, дерматит, хранителна алергия, които поразяват повече от 20% от населението. Техногенните замърсявания влияят върху биохимични показатели на кръвта на децата, като свидетелстват за интоксикация на организма. Веществата, съдържащи сяра водят до нарушения на нормалните ръстово-килограмови соотношения във всички възрастови групи, което обуславя дисхармоничността на физическото развитие на децата. В области, където атмосферният въздух е замърсен с никел се срещат често заболявания на дихателните органи при деца, заболявания на сърдечно-съдовата система, УНГ-органите, централната нервна система и белите дробове.

Неразделна част е водата, която удовлетворява екологичните, физиологичните, санитарно-хигиенните нуждина човека. През своя живот човек изпива около 75 тона вода. Според Световната Здравна Организация (WHO) 80% от заболяванията са свързани с водата. С питейната вода в организма на човека могат да попаднат много инфекциозни и паразитни заболявания: холера, тиф, салмонелоза, дизинтерия, вирусен хепатит, полиомиелит и много други заболявания, които са свързани със замърсяванията на питейната вода от канализацията. Освен това във водата могат да попаднат отровни вещества при екологични катастрофи. Голяма потенциална опасност в това отношение представлява изхвърлянето във водоемите на радиоактивни вещества, а също и отлагането във водата на тежки метали като
живак или кадмий, предизвикващи характерни заболявания: меркуриоза, характеризираща се с нарушаване на зрението, слуха, осезанието и болестта кадмиоза, при която се наблюдават силни болки, деформация на скелета, фрактури на костите, поражение на белите дробове.

Друг важен елемент от биосферата, от който зависи състоянието на човешкото здраве е почвата. Тежките метали - олово, кадмий, кобалт, антимон, бисмут, живак, ванадий, арсен, а също и радиоактивните отпадъци, могат да провокират различни заболявания, включително и генетични нарушения и злокачествени образувания.

Как може да се избегне влиянието на всички тези вредни фактори върху здравето на човека? Целта на съвременните учени е да съчетаят достиженията на науката с мъдростта на природата. Сътрудници на Института по хранене към Руската Академия на медицинските науки са провели изследвания и са открили важните нарушения в храненето на населението на Русия. Това са преди всичко прекомерната употреба на животински мазнини, способстващи за увеличението на количеството хора с различни форми на затлъстяване. И едновременно с това дефицитът на полиненаситени мастни киселини, а при отделни групи и пълноценни (животински) белтъчини, дефицитът на витамини (особено антиоксидантните А, С, Е, бета-каротин), дефицитът на макро- и микроелементи (калций, желязо, йод, флуор, селен, цинк) и дефицитът на хранителни влакна. Нарушеното хранене води до увеличаване на понижените показатели на физическото развитие при децата, до нарушен имунен статус на населението, до увеличаване броя на заболяванията, свързани с дефицита на жизнено-важни вещества, осигуряващи нормалното състояние на организма. За решаването на проблеми, свързани със здравено на населението на Русия, през август 1998 г. Правителството издаде Постановление № 917 “Концепция на държавната политика в областта на здравословното хранене на Руската Федерация за периода до 2005 г.” В този документ става дума за необходимостта от разработване и внедряване на комплексни програми, насочени към създаване на условия, осигуряващи удовлетворяването на нуждите на различни групи от населението от рационално здравословно хранене, свързано с традициите, навиците и икономическото положение и в съответствие с изискванията на медицината. Един от многобройните пунктове в програмата е разширяването на производството и реализацията на биологичноактивни хранителни добавки (БАД), осигуряващи ликвидация на съществуващия дефицит от витамини, макро- и микроелементи.

Очевидно, биологичноактивните добавки могат да станат необходимо средство, позволяващо ефективно коригиране на дневния прием на храна. Според съществуващото днес обяснение БАД – това е концентрат от натурални или идентични на натуралните биологичноактивни вещества (есенциални, т.е. незаменими хранителни вещества), предназначени за непосредствен прием и/или прием чрез хранителните продукти. Биологичноактивните добавки могат да бъдат приготвяни от растителни, животински или минерални суровини, а също могат да бъдат получавани по биотехнологичен начин.

Сред БАД се различават така наречените нутриенти, които са представени от витамини или техните предшественици, полиненаситени мастни киселини, минерални вещества, микроелементи, аминокиселини, монозахариди и дизахариди, хранителни влакна. Нутриентите запълват дефицита на есенциални хранителни вещества, повишават неспецифичната резистентност на организма към неблагоприятното въздействие на околната среда, индивидуализират храненето и изменят метаболизма на веществата. Те притежавнат имуномодулиращо действие, осигуряват свързване и извеждане на чуждите вещества от организма, представляват част от лечебното хранене и служат като профилактично средство при редица хронични заболявания (затлъстяване, атеросклероза и други сърдечно-съдови заболявания, злокачествени образувания, имунодефицити).

Друга група БАД са парафармацевтиците, представени от така наречените натурални продукти (биофлавоноиди, биогенни амини, органични киселини и други). Те регулират физиологичните граници на функционалната активност на органите и системите, оказват адаптогенен ефект, регулират нервната дейност и състоянието на микрофлора на стомашно-чревния тракт.

Много интересен е въпросът, къде минава границата между БАД и лекарство? Според изтъкнати специалисти от Института по хранене РАМН най-важният и вероятно единственият критерий за отговор е количествената оценка на крайния ефект: ако регулирането и стимулирането на функциите на организма се осъществява във физиологични граници и норми, то това е БАД, а ако ответната реакция минава (излиза от) тези граници, то това е лекарство.

По този начин днес биологичноактивните добавки, представляващи природни съединения, са необходимо средство в борбата на човека с екологично неблагоприятните условия.



Ако искате повече информация за БАД, обадете ми се: 044 8-24-66 GSM 0897 876 220