|
|
| Тема |
 поставиха диагноза на дъщеря ми... |
|
| Автор | eднa зarpижeнa мaйka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 03.12.03 13:18 |
|
|
|
Сега дъщеря ми е на 20години.Преди 5 й поставина диагнозата - М.С.Тя го прие действително много по-добре отколкото очаквах.Винаги е била със силен дух и желание за живот.Помогнаха й и приятелите й,които бяха до нея във всеки един момент.Дори от една година си има и сериозен приятел,който също много я цени и подкрепя.В момента живота й почти по нищо не се рзличава от живота на един съвсем обикновен човек.Напоследък пристъпите й позатихнаха(от около 1година).Но преди си беше наистина страшно...през 4-5 месеца се появяваше все по нещо,но след лечение с куртизон преминаваше.Искам да ви попитам възможно ли е да се провокират пристъпи с приемането на някое лекарство?Или противозачатъчни?Защото напоследък имам такива съмнения.
Сега следва журналистика в София,но се страхувам,че някой ден може да се задълбочи болестта й ( недай си Боже )и да й се наложи да работи вкъщи,а тя не би го приела Още преди кандидатстудентските изпити ми се изкаше да говоря с нея затова,но като виждах ентусиазмът в очите й и оставах нищо не посмях да й кажа.Напоследък често се упреквам затова.
Най-ужасното нещо,което може да се случи на една майка,това е да гледа как детето й боледува,а тя не може да направи нищо...Усещам се как се превърнах в една мърмореща жена - Няде ли се хубаво?Ама да не истинеш?Добре ли си?Да не би да ти има шещо?Ама да не се изпотиш? Дори исках първата година от следването й да се приместя при нея в София ( защото с баща й жевеем с Стара Загора ) , а тя ми се разсърдиСега я карам да се връща през 2-3 седмици да я видя как е.
Може би наистина понякога я третирам като малко дете,но тя знае ,че го правя защото ме е страх отново да не се повторят нещата.Моля ви дайте ми съвет как да се преборя със страха си!
| |
| |
| 
|
|
