Една година е достатъчно време да се съвземеш, особено ако физически не си много зле. А и имаш семейство, мисълта за което трябва да те поддържа. Аз съм болна от две години и в началото естествено бях съсипана. Но с подкрепата на близки и приятели успях да възвърна вярата си, че мога да продължа да водя пълноценен и смислен живот. Мисля, че решението е самата теб. Намери средства, които ти помагат - диета, лекарства, йога... И вярвай, че скоро ще открият лекарство. Не мисли непрекъснато, че си болна. От това не ти става по-леко, нали?

DUM VIVIMUS VIVAMUS