|
... Стресът е начало и на много физически болести, с които се занимава т. нар. психосоматична медицина. Дистресът причинява язва на стомаха и на дванайсетопръстника, високо кръвно, диабет, астма и алергии, инфаркти, множествена склероза. Според някои теории - и част от туморите. ...
прочетете тази статия за стреса,
мисля че е важна за болните от МС
ето я и тук
Главоболието в 80% се дължи на стрес
Проф. Миланов обяснява, че хобито е най-добрата профилактика на стреса.
Хроничният може да причини язва, астма, високо кръвно, диабет и още ред болести
ЯНИНА ЗДРАВКОВА
Събота сутрин. Дълга опашка в супермаркета. Продавачката изобщо не дава вид на загрижена и обслужва със скоростта на охлюв. Опашката набъбва, а телефонът на продавачката звъни. Тя се обръща с гръб и вместо да каже "Не сега, много съм заета", провежда на висок глас дълъг несъдържателен разговор. Най-накрая приключва, а вие, въпреки че заемате дълго изстраданото второ място на опашката, не издържате, напускате демонстративно и обявявате на всеослушание, че отивате да се оплачете на управителя. Такава реакция е вследствие на стрес.
Друга ситуация. Не сте си свършили работата както началникът иска. Следва кратък, но съдържателен и високодецибелен скандал. Това също е стрес. И за двете страни.
И изобщо стрес могат да предизвикат много неща и ситуации. Но само отрицателен ли е стресът?
Стресът е много полезно нещо, обяснява проф. Иван Миланов, директор на болницата по неврология и психиатрия "Св. Наум", по-известна като 4-и километър. В медицината се говори за стрес и дистрес. Ако например началникът се скара веднъж на подчинения си заради зле свършена работа - това е положителен стрес, тъй като вероятно работникът ще се "стресне" и следващия път ще си свърши работата. Ако обаче скандалът е ежедневен, това вече е дистрес, смята Миланов.
Всъщност
стресът поддържа човека жив
и го стимулира към развитие. Например хора, които прекарват целия си живот в киснене в кафенета и барове, в коли и вили, без да работят - те не изпитват никакъв стрес и никакви емоции. "На тях целият живот им е тъп", казва професорът. Никой не се е родил научен. Подлагайки се на различни стресове, човек усъвършенства личността си, взаимоотношенията с общността, самия себе си. Но това не трябва да надминава границите.
Коя е границата? Когато започне да не ти пука - значи си преминал границата, обяснява Миланов. Стресът естествено има биохимично обяснение. При всяка ситуация на стрес в организма се "изстрелват" хормони, най-вече адреналин. Той повишава леко кръвното налягане (затова при караница човек се изчервява и изпотява). Ако обаче хормоните почнат да се отделят силно всеки ден, се получава недостатъчност. Тогава започва обратната реакция. От състояние на напрежение човек слиза надолу и стига състояние на депресия. Но това е крайният етап на стреса. Ако стресовете се ежедневни, първоначално човек става нервен, реагира бурно, избухлив е за дребни неща. Ако тази ситуация продължава по-дълго време, човек си изчерпва т. нар. невромедиатори и влиза в депресия.
Границата между стрес и дистрес е индивидуална за всеки. Няма специална апаратура за измерване на стреса. Има хора, които, подложени на ежедневен стрес, никога не развиват дистрес и депресия. А други след един скандал с началника изпадат в нервна криза.
Един от първите симптоми на стрес е главоболието,
което е породено от реакция на мускулите около главата. Те се свиват и причиняват болка по слепоочието и назад към тила, сякаш се затяга обръч. При дистрес това главоболие може да стане хронично - човек се събужда и си ляга с него. По принцип 80% от случаите на главоболие се дължат на стрес, твърди проф. Миланов. Грешка е хората при такова главоболие да се изследват на скенер за тумори, преди изобщо да са отишли на лекар. Освен че струва много пари, скенерът облъчва много силно. Добре е да се пият хапчета, за да не стане хронично главоболието.
При дистрес се нарушава и сънят, човек по-често губи контрол и си "изпуска" нервите. Последният симптом е да ставаш нервен без причина. При наличието на такива симптоми човек трябва да потърси лекар. Той обикновено предписва леки успокоителни лекарства. Тук помагат и психолозите, въпреки че българинът не обича да ходи при тях и се страхува да не го обявят да луд, тъй като не прави разлика между психолог и психиатър. Какво правят те - изваждат на бял свят проблеми, които човек често дори не осъзнава, казва Миланов. А осъзнаването на проблема е първият етап от лечението.
По принцип реакциите на избухване трябва да се контролират, тъй като от тях няма никаква полза, смята Миланов. Но пък те помагат за т. нар. "изпразване" - освобождаване от негативните емоции. Ако човек наистина успява да се разтовари с един скандал, добре е да се разкрещи и после да забрави. Но ако и след избухването той продължи да се терзае и ядосва - това е лошо. Още повече че доста хора се самонавиват - щом започнат да говорят, се ядосват още повече и нивото на стреса се покачва още. Дали човек е способен да се освободи от негативните емоции зависи от структурата на организма и нервната система.
Стресът е начало и на много физически болести, с които се занимава т. нар. психосоматична медицина. Дистресът причинява язва на стомаха и на дванайсетопръстника, високо кръвно, диабет, астма и алергии, инфаркти, множествена склероза. Според някои теории - и част от туморите.
Може да предизвика спонтанен аборт
Това се дължи на факта, че при дистрес моментално пада имунната защита на организма. Затова хората, подложени на хроничен стрес, са лесно уязвими от вируси - херпеси, настинки и грип. Веднъж придобити, тези болести се откъсват от психиката и вече не се влияят от нея. Дори и човек да се откъсне от стресовата ситуация, физическата болест остава, обяснява Иван Миланов. Трябва да се знае, че стресът много помага, но не е единственият фактор за възникването на тези болести, напомня лекарят.
Здравата психика обаче не се получава от превъзпитание на характера. Човек са ражда такъв, какъвто е. Родените с характер, който не им позволява да избухват при отрицателни емоции, са по рождение предразположени към болестите на стреса. Депресиите и невротичните реакции са често наследствени, тъй като типът нервна система се предава от родителите.
Дар божи е, ако можеш, да реагираш на момента, да се разкрещиш и да забравиш за проблема. Затова в Гърция например в таверните се чупят чинии, а в Япония има стаички с кукли с образа на началника и всеки може да отиде да ги удря, когато чувства, че е изнервен и под влияние на стрес. Ако не може да се "изпразни", човек трябва да разтовари емоцията с хоби, за да балансира отрицателните емоции с положителни и да си почине.
Според Миланов почивката трябва да е свързана с положителни емоции. За да има такива, човек трябва да прави нещо, което много му харесва - да ходи на риба, да танцува, на планина или нещо подобно. Такова хоби е свързано и със смяна на обстановката, с физическо натоварване, което води до психическо разтоварване. Това може да компенсира отрицателните емоции от работната седмица и е профилактика на стреса. Практиката сочи, че хората с хоби рядко стигат до дистрес и нямат нужда от специализирано лечение.
Затова е погрешно да се смята, че затварянето вкъщи пред телевизора през уикенда е почивка. В безцелната смяна на каналите, четенето на списания и стоенето пред компютъра няма градивно психическо натоварване и смяна на обстановката. Това е пасивна почивка, която не води до положителни емоции. Нещо повече, телевизията въздейства на мозъчните центрове, свързани с отрицателните емоции. От екрана най-често струят насилие, бруталност, порнография, клюки.
Трудно като профилактика може да послужи "бюргерското" поведение - яко напиване в петък с яка реанимация в събота и неделя, смята проф. Миланов. Хубавият момент при напиването трае докато човек се опияни. После хубавата емоция изчезва, особено на другия ден. Нещо повече,
алкохолът и наркотиците са бягство от действителността
и са характерни за слабите хора, които не могат да решат проблемите си.
Най-силните фактори на стрес са работата и семейството - местата, където човек пребивава най-дълго и които са най-важни за него. Градският транспорт, шофирането и животът в панелни блокове също са силен фактор.
Времето влияе на стреса. При смяната на сезоните - през пролетта и есента, нервната система е по-възбудена. Това се дължи на промяна в атмосферното налягане, влажността и ветровете.
Гладът, умората, мъката също са провокатори на стреса. Хората, които работят на нощни смени, също са постоянно подложени на стрес.
Няма привикване към стрес, но има обичайно ниво на стрес, което е свързано с отделянето на хормоните кортизол, кортизон и адреналин. Например когато човек отиде на почивка, първите няколко дни той се скапва, спи му се, неадекватен е, тъй като при липсата на стрес липсва и съответното ниво на хормони, обяснява Иван Миланов. Но организмът лесно се адаптира за няколко дни.
Действието на тези хормони върху мозъка е подобно на действието на кафето и цигарите. Те стимулират мозъчната дейност и човек се чувства по-работоспособен, има по-бързи реакции и мисли по-адекватно.
В по-широк смисъл пристрастяването към стрес съществува. Има хора, които не се чувстват добре, ако не живеят в стрес. Това се забелязва при отпуска. Човек си казва: сега ще се махна и две седмици нищо няма да ме интересува. След три дни обаче той отново иска да отиде на работа, защото не желае да бъде в състояние на леност и сънливост.
Има и обратна категория хора, които прекарват цял живот в апатия и леност, за които няма нищо по-хубаво от това да стоят по цял ден на едно място и да пият кафе или алкохол.
Стресът при мъжете и жените е различен само при реакциите и при различните възприятия - за един мъж може да е стрес нещо, което за една жена е съвсем нормално и безинтересно.
|
Стреса !!!
