Интерфероните при мен са "персона нон грата"!
Това, което ми е направило впечатление е, че боледуващите от МС са хора с безспорен интелектуален потенциал и чувствителна психика.
На мен лично най-много ми помага спокойствието, което е толкова трудно да си осигурим. Изглежда всички трябва да започнем да гледаме по нов начин на случващото се край нас и да не товарим събитията излишно - защото вредим единствено на себе си.
Ще споделя с вас, че болестта ми помогна да се променя, за което съм й благодарна! Научи ме да забелязвам любовта на близките си и да показвам своята, направи ме по-малко егоист. А това ме прави щастлива! Но остава да надмогна свръхемоционалността си, която в повечето случаи съумявам да скрия. Тя определено ми пречи!
Другото нещо, което ми помага е двигателната активност - метър след метър, следва километър. Асаните на йога също не пренебрегвам - тези със стречинг /разтягащ/ ефект, а напоследък съм включила и задържащото дишане на йога.
Релаксиращият масаж от специалист също е нещо великолепно - намалява повишения мускулен тонус, намалява изтръпването и укротява пълчищата мравки. Чакам само още малко да се затопли, че съм станала ужасно зиморничава.
А относно "здравеопазването" мисля, че не само то е на кота нула. Имаме си държава без държавност. Някои наричат България "бананова република", но за мен тя е бананова република без банани. За всичко, което ни се случва, сме виновни ние самите: аз; вие и другите - защото го позволяваме! Затова нямаме право да роптаем срещу това, което създаваме! А трябва да го променяме!!! Предложете конкретна идея, за която трябва да покажем солидарност и да отстояваме - аз ще бъда първа и ще изляза от анонимността си! Но такива от сорта "Оставка!", "Долу", "мръсни комунисти" и тем подобни са несериозни работи и не ми минават.
Завършвам с пожеланието: Огледайте се край себе си и открийте колко много неща можете да обичате, усмихвайте се, а ако се смеете ще бъде хиляди пъти по-добре!