Здравей, Istar,
При първия пристъп нямаше внос на целистон в България и го започнах едва след като ми го донесоха от Турция.
При втория лекарството вече се намираше и у нас. Но в клиниката по неврология на Военна болница София не ми казаха нищо за него. Трябваше да разчитам единствено на системите урбазон и кортизоновата опашка на таблетки. Не се получи. Реших че ще е добре да опитам със старата терапия. Консултирах се с невролога ми и с офталмолог, на който имах доверие и с тяхната благословия започнах.
Понякога дланите ми се белят съвсем фино. Нямам идея на какво се дължи. Стоят доста други проблеми за разрешаване, които ми се струват по-наложителни.
Относно статичното електричество. И при мен има подобни периоди, но ги отдавам на пренапрежението.
Скъпа, Istar, посъветвай съпруга си да не превръща живота си в диагноза, а просто да се опита да я вмести в графика си.
Минала съм през пълна парализа и липса на сетивност, през загуба на зрение, през спазми от които не можеш дъх да си поемеш. Едно ще ти кажа: Всичко минава!!! Психиката се натоварва, разбира се, но няма невъзможни неща. От последните пристъпи се възстановявам по-трудно и бавно, но това е благодарение на "чудесната" ни и "хуманна" здравна система. Но аз знам, че пак ще танцувам! Вярвайте, борете се и се смейте!!! Успех!