Прочетох материала, така да се каже, диагонално.
Ще изразя несъгласие с две от основните становища, залегнали в него.
1/ Възможно е интерфероните да са помогнали на някого, но при мен не е така. Аз бях включена в първата вълна за ползване на Betaferon. Дотогава бях имала пристъпи, от които възстановяването беше напълно. Започнах да го прилагам в процес на няколкогодишна ремисия. Представителят на фирмата производител ни уверяваше, че ползването му ще ни осигури поне пет години без пристъпи. Но уви! Почти половин година след спирането му получих гадната атака. Не се възстанових изцяло. И след това пак, и пак. Започнах да се питам, дали интерфероните не предизвикват зависимост. От друга страна към края на курса бях забелязала, че серийните номера на опъковките не отговарят на серийните номера на лекарствените шишенца. Видя ми се странно. Споделих учудването си с човека, който подържаше връзка с нас. Не знам дали той е предприел нещо. Но съм склонна да мисля, че не.
2/ Съгласна съм, че почивката на пенсионерите е глупост. Но тя не само е глупост, а и подигравка. И единомислието стига до тук! Пенсионерите имат право на достойни старини. Да са осигурени и независими. Както аз не искам да бъда зависима/болестта ми е показала колко гадно може да е усещането, че си паразит/ и в тежест на близките си/макар усмивките им да не са го показвали/. А възрастните са изпълнели своята част от договора с държавата, остава тя да изпълни своята. Нейков и неговия Кодекс за социално осигоряване ги ограби един път. Кому е нужно още да им брои стотинките? И защо трябва да се противопоставят едни хора на други? Това че няма ефективно действаща социална политика не е по вина на бабите и дядовците ни. Нали знаете римския девиз при завладяването на гръцките полиси: "Разделяй и владей!"? Трябва да осъзнаем един път за винаги, че нуждите на съседа, не са истинската причина за неудовлетворяването на собствените ни - въпреки че се лансират подобни тези.
За себе си казвам: ОТКАЗВАМ ДА БЪДА МАНИПУЛИРАНА!!!