Докато гледаме на своите увреждания като на трагедии, ние ще бъдем съжалявани.
Докато се срамуваме от това, което сме, на нашия живот ще се гледа като на излишен.
Докато оставаме безгласни, други ще ни казват какво да правим.
Изключително добре казано!!!
Да споделя и аз за мен!
НЕ се държа като болен! Работя яко!Като да е така и семейството ми не гледа на мен като болен, а като на опора!
Интересното, че колкото не се мисля за болен, толкова жизнен и неуморим се чувствам.
Психика, мамицата му!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите