Аз после на метла ще те повозя

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.

Каквото даде – даде, но и взе,
седни сега да пием вино бяло,
тъгата ми да вземем за мезе,
ще се осъмва, то се е видяло.

Отдавна знам не си ни пял, ни пил,
отдавна си утъпкал коловоза.
Не бой се и да станем за резил,
аз после на метла ще те повозя.

И черна котка имам, за разкош,
лозница и широки, бели двори.
Седни, да видим – кой добър – кой лош,
че истината с виното говори.

Щом зазори, тогава ми кажи,
че много и до гроб ще съм ти драга,
напия ли се – вярвам и в лъжи,
а после ще те пратя да си лягаш...

_
If I turn out to be particularly clear, you`ve probably misunderstood what I`ve said.