|
Ресторант в гората
( Всяка прили с форумни никове е случайна )
По поляните в гората
продължават чудесата...
Днеска рано във зори
Ежко ресторант откри.
Меца първа изръмжа:
- Само да не е лъжа!
Лиса млясна:
- Тъй се радвам -
наготово ще обядвам!
Вълчо каза със усмивка:
- Туй е чудна придобивка.
Вместо да търча по лов,
тук - обядът ми готов.
А едно мишленце сиво
втурна се нетърпеливо:
- Чук, чук! Ежко, отвори ми!
- Кой е?
- Аз, мишлето Мими!
- Заповядай, влез! Момент!
Ти си първият клиент,
затова ще те закича
с китка здравец и лютиче.
Масата ти е готова
със покривка чисто нова.
- Ах, чудесно е! Мерси!
Нещо вкусно донеси!
- За закуска бих ти дал
топла пица с кашкавал.
- И със чай! Навън е хладно,
а пък съм и много гладно.
- Чайче сипвам ти горещо
и ще ти предложа нещо:
каня те за сервитьорка.
Пъргава си, млада, мила...
Вярвам, би се съгласила!
Ще ти плащам три парички
и торбичка със трошички!
Ще приемеш ли, кажи ми!
- Малко е! - отвърна Мими. -
За изискано сервиране
добави и бучка сирене.
Ежко промълви:
- Съгласен!
В ресторанта първокласен
почваш работа от днес.
В кухнята модерна влез!
Виж я - чистичка и бяла!
Запознай се с персонала!
Пъстроперият кълвач
тук е главният готвач.
Кълца зеле и коприва,
на пюре картофи стрива,
готви леща, боб плакия,
вкусна гъбена яхния...
Върволица горски мравки
носят всякакви подправки:
риган, мащерка и мента,
късани почти в момента.
Ежчето и то помага -
гозбите на табла слага.
Ти пък бързо, без да спираш,
топлички ще ги сервираш...
Мими страшно се вълнува:
- Тук и музика се чува!
- Таз идея е от мене -
ресторантът озвучен е!
Свраката, известна птица,
аз поставих за певица,
а след нея сто комари
назначих за цигулари!
Подир час ли, подир два ли
куп гладници се задали.
- Тук ли е? - Мецана пита. -
Страшен ми е апетита.
- Тук е! - сочи й Борсука
надпис на зелена бука:
"Горски ресторант за всички
животинчета и птички".
- Ха да влизаме тогава -
час за обед май настава!
Ежко с вчесани бодли
среща ги с:
- Добре дошли!
Разпределя ги по маси:
- Чувствайте се у дома си!
Зайко, нос забил в менюто,
иска боб с чушленце люто.
Мими мъмри го учтиво:
- Ти си малък за лютиво.
Враните разтварят човки:
- Моля, пържени картофки!
Груха дивото прасе:
- Моля, жълъд фрикасе!
Меца иска най-напред
палачинки с горски мед,
после следват пет чинии
със салати и яхнии...
Козльо гледа с изумление
Мециното изпълнение:
- Бива, бива лакомия,
но това е дивотия!
Кума Лиса е сърдита,
все менюто препрочита,
по вида й се разбира -
нищо вкусно не намира.
Тъй намръщена и ядна,
май ще си остане гладна.
Вълчо е нетърпелив.
Той от глад едва е жив.
С яд ръмжи и гледа люто.
Мими му чете менюто:
- Зеле, лапад, киселец,
с гарнитура от равнец.
Гъби печени, червенки.
За десерт - компот от дренки.
Вълчо скочи възмутен:
- Ти се подиграваш с мен!
И започна да се кара:
- искам агнешко на скара!
На готвача се озъби:
- Махай се със твойте гъби,
че от яд и глад голям
мога тебе да изям!
Ежко Бежко се нервира:
- Тук месо не се сервира!
Моля Ви, не се бавете,
ресторанта напуснете!
Вълчо ритна с крак вратата
и изчезна из гората.
Подир него и Лисана
с гняв от столчето си стана
и на Ежко Бежко рече:
- Няма тук да стъпя вече!
Изведнъж настана мир и
пак оркестърът засвири.
Свраката не се стърпя -
песен весела заспя.
А на маса подир маса
Мими гозбите разнася.
И клиентите не спират -
влизат, сядат и избират.
Важна жабка иска фанта...
- Фанта няма в ресторанта! -
казва Ежко притеснен. -
Ще доставя вдругиден.
- Вдругиден ли? Кой ще чака! -
жадна жабата изквака.
Мими сети се веднага,
нещо друго й предлага:
сок приятен от къпини,
боровинки и малини.
И вкуса, и аромата
възхитиха госпожата.
Тъй търкулва се денят.
В този чуден горски кът
работата миг не спира.
Всеки гост меню избира,
хапва гозба, сокче пие...
Заповядайте и вие!
Атанас Цанков
|
Re: Ресторант „На края на Вселената“ [re: T a n y a]
