В онзи миг, в който не можеш сам да идеш до мокрото помещение и да си свършиш "задълженията" абсолютно сам.

В момента си гледам кучето - всеки Божи ден губи част от жизнеспособността си. Понякога с десети от процента, а понякога многократно повече.

Стана половин година откакто не може да направи сам-самичко повече от 10 крачки без да се препъне, а преди няколко дена получи ентия си "шок" и сега даже не може да стои изправено без да падне.

Правя му рехабилитация, давам му храната като на малко дете... и си давам сметка, че това куче има повече воля и съзнание отколкото половината човечество.

Че поради кучешкото му тяло няма интелект - Вярно е, но Волята му, Вярата му, Любовта му и въобще всички му добродетели са на много много високо ниво.

Така, че хората правилно те питат как дефинираш безпомощността - колко даден човек да не може да се самообслужва?... и най-вече защо не може да го прави - защото наистина не може или защото му е слаба волята да се понапъне...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите