|
|
| Тема |
 Re: *** [re: danaia nn] |
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
|
| Публикувано | 02.08.12 21:41 |
|
|
|
Защо отблъскваме някого, когото обичаме?
За да го защитим, да го предпазим, дори от нас, може би даже преди всичко от нас, защото любовта иска да защити...
Защо се стига до там да казваме "обичам го, но не го харесвам"?
Защото между двете има разлика. Всяка моя фибра иска да е с него, но левият дял на мозъка ми не приема някои негови поведенчески реакции, разбира се, създали се във времето и под чужди давления! Като например паническия страх от обвързване или хроничните лъжи и театри.
Защо някой иска да си изтриеш постовете, когато вече няма никакво значение, който чел прочел.
Защо на вратата ни стои табелка "Дом Иванови"? При положение, че тате е Николов, а аз съм Панчева. Ни той е Николов, ни аз съм Панчева, но пък "Иванови" я кво е хубавко
Хората са станали невротични, параноични и не знаят кво искат.
Плашат се от сянката си и ревнуват другите от несъществуващото.
А любовта е толкова проста. Тя е приятелство и доверие. Пълно отдаване на цялото същество. Единение.
Но не всеки е готов за нея. Някои се учат, любовта е и интелигентност, други... просто остават самотни, невярващи и крайно изнервени
На мен лично ми се иска всеки да е изживял поне една лудост, наречена "любов", защото няма нищо по-прекрасно, освен децата де
А и вярвам, че има много любови, имаме твърде много ресурс, за да го ограничаваме...
| |
| |
| 
|
|
