Аз също не съм привърженик на това да гледам куче или коте у дома на тоя акъл дето съм сега, особено ако е апартамент. Виж ако е къща с двор, там на двора-с удоволствие Шаро да си кюти в колибката, а Маци разни да се разхождат по градината...така може:)
Навремето, когато си живеех сама в гарсониерката в Младост 3:)) имах френска болонка за около 3 години/взех я на около 4-5 месеца/-Моника Люински се казваше, сети се значи по кое време е било...та, Моника ми беше дружка и компания и много се имахме. Много свястно кученце беше-добро и податливо на дресивровка. Обираше ми и самотата понякога, другарувахме си чудно:)...е, не ми беше приятно само да и чистя и обирам козинката от тук от там:))...а и миризмата на мокро куче през дъждовни дни малко ме дразнеше...но като цяло беше поносимо:)...само като и погледнех умният поглед и весело размахана опашка и това , колко е възпитана и добра по природа всичко и прощавах:)
Междувременно имах една възрастна жена приятелка, на която и почина кученцето и Марта много харесваше Моника. Всъщност, когато пътувах тя я гледаше, казвахме и "бабата на Моника". Когато забременях с малката, трябваше да се местим в Пловдив, а там нямаше как да я вземем вече. Марта беше получила инфаркт и ми се помоли да и я оставя. Така и стана. Марточка живя още 3г. и казваше, че благодарение на Моника е било така. После намерихме дом на кученцето в едно семейство , което живее в полите на Витоша в хубава къща. От там насетне не знам какво стана с нея....ако Моничка е жива днес вече трябва да е на 14 години.
Сега не бих се наела да гледам кучо у дома, ни котка де:))...имам си достатъчно грижи по домашните жУвотинки на 2 крака:) ...не мога да тичам и покрай четириного и да му бера гайлето:) То не са едно и две неща-спестявам си някои грижи и финанси демек...а и с моят дамски бизнес /студиото знаеш ми е в част от апартамента/ най-малкото е нехигиенично и неуважително към клиентите.
Един ден, не знам как ще ме завърти живота, но ако остана сама и въобще след определена възраст, ако ме напъне може би пак ще си взема някоя кротка и възпитана бяла пухкава женска болонка/нещо мъжките кучовци не мЪ кефят, не знам защо!/...обожавам тази порода:)
п.с. Всъщност, сетих се, че пак навремето , някъде края на 80-те години имах един Бобо-пак болонка, но смес с пудел...абе не беше расов, беше мускулест и оперен с характер, взех го на 1,5 годинки, подариха ми го/после разбрах защо така великодушно ми го дадоха/:))...Та тоя Бобо, помня го до днес и тръпки ме побиват...то издра тапетите, то ми напикаваше обувките от ревност, то лаеше като изоглав и не понасяше, ако в гарсониерата влезеше мъж...то скимптеше и драпаше по вратата, ако нощем не го пусках в спалнята си, то прегризваше каишките си...абе де що се сетиш за бели, значи Бобо е бил там...едвам го издържах около 6 месеца и го пратих на едно село като дворен-придворен
п.с.2 В момента мога да понеса само тия 2 златни рибета дето ги гледаме, ама и те са си грижа бе...чудя се как ще идем на ваканция сега...в буркан ли да ги влача, какво ли...абе животните са си кахър...мерси, на тоя етап не искам!
Моника беше ей такава, досущ:))
|