всеки има изживявания и емоции...и праг до който може да ги сдържа.

Хора сме, уязвими сме...и моите деца са били свидетели на подтиснатост и моя мъка и сълзи...помагали са ми с прегръдка, целувка и разговор...аз на тях също. Просто понякога ролите се сменят за известно време. Нормално е...не сме от желязо и не сме дървета без нервна с-ма.

Но хубавото е, че дай Боже нещата минават и отминават...и никога не се знае какво мож епак да връхлети...никой не е застрахован.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите