Здравейте ,приятели !Не ви виждам ,но знам ,че ви има и това ми е достатъчно, да стартирам скромните си нет познания ,защото времето, едва ли ще ме дочака, да изчета всичката литература и яхна материята Вече съм баба,свекърва,тъща – имам в “базата си данни” тези преживявания ,но животът продължава с провокациите си , предлагайки избори : да работя ли още /рано ми се случиха тези “реалии” ,още съм трудоспособна / –парите не са никога излишни ,но ще е за сметка на неизмерното удоволствие да гледаш с внуците отново филма – “Как расте човекът” ; да намираш место за учебните пособия /не изхвърлени и защо ли ?! !/ на собствените си деца и ги ползуваш за внуците … да си вземеш малко багаж и отидеш на мечтано пътуване до ,примерно , остров Пемба ,да бъдеш в Рим ,преди това в Париж ,да усетиш атмосферата ,да пилиш акъла си ,познанията си /прочетени/ за местата на човешката цивилизация … Достатъчно ли ви е да слушате пестеливото инфо на децата си ,които вече живеят в един реален “свят без граници” и толкова малко време имат за собствените си деца ,а едва ли да угаждат на глезотиите на родителите си с разкази за Азия ,откъдето са се върнали за малко на път за Америка … Как си решавате тези въпроси ? Бъдете искрени ,удовлетворени ли сте напълно ,пълноценен ли е животът ви днес ,заспивате ли ,радвате ли се докрай на житейските си “завоевания” ,знаейки цената на скритите страдания ,лишения ,успокояваш се ,че не са били напразни ,но преди да заспите не маркирате ли пропуснати неща,които са зависели от вас-персонално и дали е късно ,ако се опитате, да ги наваксате …значителна или не Е загубата им и въобще ,струва ли си да се замисля човек затова
|