|
|
| Тема |
 За внучетата и за вас:) |
|
| Автор |
Ripple (до теб) |
|
| Публикувано | 17.01.08 10:56 |
|
|
|
Моят юнак беше известно време с бабите и дядовците. Първо с едните, после с другите. Наблюдавах нашите как се държат с него и си мислех как аз нямам спомени те така да са се занимавали с мен и брат ми едно време. Не че не ни обръщаха внимание, напротив. Но сега са доста търпеливи, усмихнати, идейни, изобретателни, мили, ненервни...и т.н. И тогава работеха, и сега работят. Не че имат повече време сега от преди, искам да кажа.
Горе долу е същото с родителите на съпруга ми, той е гледан основно от баба си. А сега неговите родители за страхотни баба и дядо.
В тази връзка се чудех-компенсират ли бабата и дядото при гледането на внучето, с нещо, което не са могли да дадат на своите деца? Променят ли се възприятията с годините? Вярно ли е това, че внучето се обичало повече от собственото дете? (това не го разбирам, някак си-не ревнувам, за друго ми е думата)
Или моите детски спомени вече са се променили и не помня как мама ми е пяла песнички преди лягане, а татко ме е носил винаги на ръце?
Не ми пука!
| |
| |
| 
|
|
