|
|
| Тема |
 пенсионерски живот |
|
| Автор | kaндидaт пeнcиoнepka (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 09.10.07 11:45 |
|
|
|
тъй като съм на границата между два клуба пускам моята тема и на двете места...
Колебаех се дали да пусна тази тема, дали ще има отзвук, дали вълненията ми са “частен случай” и т.н. И все пак... Аз съм на една кандидат-пенсионерка, която след година ще стане реална такава. Доскоро това не ме вълнуваше, дори не се интересувах от такива съществени неща като индивидуални коефициенти, осигурителни доходи, точкови системи и други от този род. От една страна пенсионирането ми се виждаше толкова далечна работа, от друга страна – постоянните промени в живота ни и нормативната база през последните години ми казваха, че все нещо ще се промени, променя и няма смисъл да уча старото като ще дойде нещо ново. Но пенсионирането вече чука на вратата ми и започна да ме тревожи реално. Години наред впрегнати в хомота на ежедневието, ден след ден, година след година и изведнъж – хоп – край на един начин на живот и начало на друг, който не познаваме, който повече ни плаши, отколкото радва. Казват –почивка, почивай. Хубаво – някой и друг месец и това ще бъде, ще си почина, ще си подредя къщата, ще свърша несвършените отлагани неща... И после? Нататък? Вярно, една жена винаги има какво да прави в къщи, но тази голяма промяна как се посреща, как се преживява? Сега все пак необходимостта от ходене на работи ни държи в кондиция – трябва да сме способни да вършим служебните си и домашни задължения. После няма ли да се отпуснем, занемарим? Как се справяте с почти шоковото преминаване от заплата към пенсия? Много въпроси? Всеки има свои отговори. Моите още не ги знам. Може би след година ще ги имам. Споделете как минавате през този преходен период, неговите плюсове и минуси...
| |
| |
| 
|
|
