Не би могла една връзка да е пълноценна, ако двама души живеят заедно САМО заради това децата им да са в пълно семейство "мама, тако и аз(ние)".
Ако е изгаснал блясъкът в погледите на родителите, ако се търпят само от благоприличие, ако общуването им е преминало само на битово ниво (купи ли хляб, подписа ли бележника..., довечера съм но родителска среща ...) - това би ли могло да се скрие?
Децата, които са в такава среда щастливи ли са от това, че родителите им ги обичат, но са си безразлични един на друг?
Това модел за успешна или провалена връзка ли е?

Ту лоша, ту добра..... ту и двете заедно.