Пламене,
Мисля, че диагнозата на жена ти се нарича "отегчение".
За повечето жени, към които спадам и аз, съпруг като теб
е много удобен, но в същото време - безкрайно скучен.
Каква е тръпката да живееш с човек, който се прибира веднага
след работа, взема детето от градината, мие чиниите, готви и
все се мъчи да ти угоди? Просто няма тръпка!
Нещата са прости - човекът е устроен така, че да се стреми към непостижимото и да не оценява това, което има (това е и двигателят
на човешкия прогрес). Пример: мъжете не оценяват всеотдайните
обичащи ги жени и все гледат да спечелят благоразположението на
някоя "недостъпна" за тях, която всъщност не е нищо повече от
една хитра к...ва. По подобен начин стоят нещата и с жените -
ние си падаме по мъже, които ни разиграват и не ни уважават.
Звучи страшно мазохистично, но е така.
Без да се впускам в подробности, ще ти кажа, че цялата ми младост
(от 20 до 40-годишна възраст) премина в сянката на един мъж,
когото обожавах и дори и сега, след като сме разведени от няколко
години, не преставам да си мисля за него и да го желая - сънувам го
всяка нощ. Почти от самото начало, макар че, искам да подчертая, че ме
обичаше много, закъсняваше за срещи, изневеряваше ми без да го
крие и т.н. (няма да те отегчавам със сърцераздирателни истории).
След като се оженихме стана още по-лошо. Не се прибираше по няколко
дни, всеки път като си идвах от командировка го заварвах с жена
вкъщи (той дори не си правеше труда да заличи следите от прекараната
с друга любовна нощ), беше невероятен дерибей - дори чаша вода не си
вземаше сам, а трябваше да му прислужвам по цяла нощ и сутрин
отивах на работа с подути от недоспиване очи и т.н. и т.н.
Е, колкото и невероятно да звучи - все още съм луда по него и ако сега ме повика (както преди 13 години ме повика от чужбина, където току-що бях
създала семейство), знам, че ще се върна при него, независимо, че вече
съм си стъпила на краката. Макар че вече не съм в първа младост и
нямам кой знае какъв избор, все пак се намира по някой и друг мъж, с
когото бих могла да имам някакво бъдеще, но, честно казано, добрите
момчета не ме привличат - не са предизвикателството, от което имам
нужда, за да се чувствам жена.
Ако искаш, помисли върху това.
Не те съветвам да изоставиш семейството си, но бъди по-загадъчен,
по-недостъпен и (не зная как ще ти прозвучи) - малко по-безотговорен
и повече себичен, абе направо - бъди по-голям егоист.