Защото може би ще разбереш...или поне така си мисля...
Като ти кажа колко е хубаво да си жив.
Да усещаш слънцето в лицето си, миризмата на пот и на крем против изграряне, който обаче не помага...защото носа ти се бели, а бузите ти са с бронзов тенКато ето тази фигурка. Да чувстваш топлината която струи от асфалта и всеки полъх на ватъра да е като любовно докосване...парещо и жарко. Да криеш усмивките си в сянката на дърветата и въздуха да ехти от смеха ти. Да говориш..живота, вселена и всичко останало. И да се чувстваш някак изтръпнал...не влюбен, но почти...и всяка думичка да е предизвикателсво, флирт и покана. И всеки жест и всеки поглед да казват... тайни...как сте се срещали и преди, на друго място, по друго време. Небето да е синьо, синьо и дърветата зелени...Да те гушкат и да се чувстваш принадлежен, защитен, пазен...ценен. спокоен. сънен..мдам...сънен. И да сънуваш целувките, на друг...Прекрасни хора, интересни хора...чудесен ден. Само дъжд липсвеше...

& asozial!
the ocean wide salted red
reminds me what to do before i'm...