ще дойда по залез слънце когато си разбита,когато ръцете те болят от стрелите проболи душата ти, когато очите ти парят - сълзят от непоносимия дим на живота, когато краката са набити от острите бодли на пътеката живот, когато треперят и не държат умореното от бягане тяло,когато имаш нужда просто да те поносят.
ще клекна.
ще хвана с ръце нежното ти тяло,дори ръцете ти да увиснат безпомощно ще те прегърна.пръстите ми ще потъват в нежната ти и уморена плът. ще те целуна сухо
едвам докосващо, когато докосвайки устните хиляди мълнии се изливат споделено и ще те стопля в прегръдката си. ще чуеш със сърцето си сърцето ми сгушени едно във друго.
просто туптящи...
неискащи
нетърсещи
топли
живи
сърца туптящи в едно.
ще гледаш звездите, как блещукат нежно - ту угасват ту проблясват, изпъстрят небесния плащ с хиляди малки любови и ще потъваш във мен в себе си ще намираш и ще любиш.
без думи
без действия
в миг във който съм те понесъл от земята, към топлата тишина на светлината.
танцува моята душа, увлича в танца телата съживени, завърта ме във вихър чуден.
усещам косата, усмивката ти, рамена и светлина и светлина и светлина.
галещо е да те има и да си във мен.
изпиващо е да си във забрава.
птички пеят, животинките играят волен танц, лъчите слънчеви пропукват тебе като жадно жадна напукана от воден глад земя.
изпълва те блаженният покой,
душа в душа оплела с бога,
в телата вливайки живот и слънчевата топлина
усмивка нежна на приятел - галещата ми ръка
божественото ни безмълвие на собствената НИ душа.

всичко е такова каквото е