ето започвам
Това е, знаеш ли...оххх...знанието се ражда в болката...болката е ползотворна, а радостта тя не ни носи кой знае какво....макар че всички я предпочитаме.

Аз работя като уеб дизайнер...и уж вземам добри пари. Преживях една страшна разтърсваща любов. Разделих се с нея и се запознах с едно момиче което се казва Румяна. Просто ходихме до Италия - Рим, Венеция, Флоренция.

Та за снощи...снощи е важно...

След Рим я закъсах яко с парите... нямаше любов... имах символични проблеми на работа, но аз ги приемах дълбоко....Та снощи...се прибирам...знаех че ток няма нямам пари да го платя въпреки голямата си заплата.

Прибрах се сам в квартирата в която живеех с Голямата ми любов. И знаеш ли просто исках да умра... беше ужасно... върнах се с два лева в джоба... купих 4 бири. От прозорецът ми се вижда цялата Витоша. Една страхотна гора има точно до блока, а след гората в посока Витоша се виждат всички баровски квартали, абе страхотно е...аз си му викам Малкия Манхатън. Снощи се прибирам...сам и опърпан. Душата ми плющеше като скъсан найлон на счупен прозорец, нали знаеш как понякога когато се счупи прозорец му слагат найлон и рано или късно той се къса. Не бях се прибирал два дена. Връщам се с опърпана душа...установявам че кухнята вони ужасно...никога в живота си не съм помирисвал такова нещо....все едно бяха умряли сто човека в моя апартамент...

Всичко е разхвърляно...разни умекнали балони от преди месец (бях ги надул заради......, но тя не ги оцени) се търкаляха по земята...по леглата дрехи чаши и бутилки по масата хаос. Добре че имах цигари четири бири и една китара...аз не мога да свиря, но да дрънкам ей така фалшиво както и моя фалшив глас мога...то всеки може...излязох на терасата и погледнах здрачаващото се небе...моя малък Манхатън. Погледнах едничката звезда на небето....замислих се за раздялата с бившата ми жена...прекрасен човек, но не си пасвахме. Сърцето ми плачеше а сълзи не потичат от очите. Замислих се за Мария...така се казва Голямата любов.

Замислих се за всичките прекрасни вечери които съм прекарал в тази моя квартира. За цялата радост болка страх и желания които са я изгаряли...за страстта и смърта които са я обитавали...за любовта и плачът...всичко е събрано в тази моя квартира...и сега трябваше да я напусна...трябваше да я намушкам с нож..да я заколя...просто си отива...отива си тя и всичките любови...трудно преглъщам, но бирата започна да влиза по-лесно...някак си...една цигара и съм труп.

Запалих цигарата краката ми омекнаха....като разтопен кашкавал ...усетих едно блаженство и тъпа болка...странно как се съчетават тия две усещания по едно и също време.

Сетих се и за безбройните си самотни вечери, сетих се за леденостудените бири които съм си праскал докато съм се излежавал блаженно на дивана...сетих се за салатата снежанка която ям не с ракия а със бира.

Отидох и изхвърлих тъпия вонящ на ужас боклук....знаеш ли запомни едно нещо от мен...СМЪРТТА НЕ ВОНИ...смъртта е нежна жена...тя е прекрасна...вони друго...вонят греховете...ама не тези дето са си човещинка.
Взех си един стол излязох на терасата....запалих свещ...от тия малките кръглите. Седнах и започнах да си дрънкам на китарата...ама наистина дрънкане... просто ей така дърпаш струните една слeд друга местиш си ръката без дори да мислиш какъв звук излиза... в един момент се заслушах..и взех да се опитвам интуитивно да улуча....правилната нота...понякога се получаваше понякога не...като в живота...веднъж ти си влюбен друг път някой друг във теб..

А навън...моя малък Манхатън..с горите небостъргачите...птичките...всичко райско събрано на куп и в очите ми се наливат сълзи....една две, а в сърцето ми....ужас...просто болка....бясна болка...като вълчица в капан...на която и отнемат малките.


Пиех жадно, следващата цигара остана със скъсан филтър - така отровата по-качествено ми се наслаждава...и аз на нея.
Знаеш ли бях щастлив....тази нощ бях щастлив...в болката си...и така....видях някaкъв велосипедист...слушах долу как заваряват някави железа...заваряваха моите спомени в "сейф"... Чувах птичките и си мислех за цялото прекрасно бъдеще което ме очаква.

Мислех си за братчето ми....за това което го сполетя...мислех си за цялата радост и болка на старите любови. Сетих се за детските си години в които се радвах невинно на планините...на морето...когато се къпех нощно време гол в топлите магнетични морските води край Балчик.

Усещах как със времето печеля едно а губя друго...явно сме като кофи с вода под чешмата....никога не можеш да останеш с еднакво съдържание..освен ако водата не спре - СМЪРТТА. Или ако случайно във водата не е имало камъчета...камъчетата наречени ЛЮБОВ...БОЛКА....ПИСЪК НА ДУШАТА....те остават завинаги...някъде там на дъното.

Ето една утайка която е божествена...утайка от перли....

Замислих си за всички хора които са ме обичали...за планинарските си подвизи, когато бях Войводата и беше весело и безгрижно...сетих се за това как след тежката ми операция братчето ми ме посрещна със буркан череши и каза "Ани искам папа челешки"...бях само на две и половина години...сещам се той беше стъпил на една стълба...а аз се оглеждах като малоумен уплашен затворник пуснат на свобода след 10 годишен престой в пандиза....беше слънчев ден...а майка ми беше млада и "бойна"...борбена и усмихната жена..несмазана от тежкото бреме на непрестанната болка.

Тогава имам чувството че се преродих...изпях си за лека нощ "Девойко мари убава"...прибрах китарата и пепелника...и си легнах...с дрехите...нямаше смисъл да се събличам...ток нямаше...загасих свеща и заспах...

На сутринта бях друг човек с една дума същия БЯЛ АНГЕЛ.

всичко е такова каквото е