|
Тема |
Част пустите блОКОВЕ [re: Aнreл] |
|
Автор |
Aнreл () |
|
Публикувано | 21.05.03 20:17 |
|
|
гробница.
какво е гробница?
Чувал съм че вечер над турски гробища често светело. Това били неуспокоените души. При мюсюлманите няма опело. Неспокойната душа.
Нахвърляни камънаци. Почти безразборно. Може би мяра е била човешкият ръст. Един чаршаф и няколко сантиметра под земята...или...над земята.
Ужасен прорязващ звук. (някой заварява железа някъде около мен)
Трамваят ми набива равноделни умопомрачителни звуци.
Отивам на работа. Нервни колеги. Колегата снощи е слушал конско от жена си и сега си го изкарва тук.
Изтива ми кръвта.
Тъкмо да чуя пеенето на птичките навън и някой крещи пак от там от отвън. Сбиха се. Един извади пищов и всички се изпокрихме.
Отивам да обядвам.
Една жена бие друга жена - циганка крадла. Млати я яко.
Такси драйвър изпсува всички майки на кръстовището на Попа.
Гладни гърла се натискат като побеснели при арабите за по сандвич.
Решавам да се поразходя и....настъпвам на тротоара на кучето акуту.
Баси.
Някой крещи. По едно време до мен гръмна бомбичка. От тия шумотевките. Дето само "пара" дигат.
Прибирам се.
Вървя сред блокове.
Дупки.
Хралупи.
Изолатори.
Микро затвори.
Скъпите коли. Нацапотените жени. Жаждата за пари у мъжете.
Модата.
Как понасяме толкова стрес? Как и защо го търпим. Това е лудост.
Забързаноста....бягаме от себе си от истинското си аз.
А е толкова просто.
Спри.
Остани сам.
Вечно искаме, вечно очакваме, вечно търсим, вечното трябва.
Или си казвате сега "нееее аз не съм такъв , аз съм по-добър"
Ето игричка. Его игричка.
Пустите блокове. има хора. няма хора.
и с хора - пусти и без хора - пусти.
сърцата ни.
душите.
стопяват се. свиват се. набутваме ги в занданчета.
днес те има. ами утре?
четеш вестниците и вярваш че ти си далеч от тия неща. убийства, катастрофи, изнасилвания, грабежи, побоища.
ами утре ако се гътнеш. за къде си къташ любовта? за къде трупаш "богатства"?
правим се на милостиви. дарения. деца сираци. ами ние какви сме.
без любовта си - сираци сме.
нека си върнем любовта.
нека да отворим сърцата си. да погледнем собствените си грешки. собствената си мърсотия. щото тя е в повече отколкото ни се струва. или преструва.
пустите блокове....тежат ми.
лягам върху тревата. прегъщам земята. и чувам плачът на милиони, милиарди страдащи хора. и се пропивам с любов. състрадание.
ОБИЧАМ ВИ.
всичко е такова каквото е
|
| |
|
|
|