….Понякога искам да крещя...
Но мълчанието ме притиска...
чувствам се
празен....
изубен...
самотен...
нищожен.....

Искам да пръскам само светлина...красота....

А другата природа ме изяжда...понякога

Понякога е толкова трудно да сме хора....да подадем ръка....
да станем след като сме паднали
да се усмихнем
да поплачем

Да живеем скромно и ЧОВЕШКИ
да мечтаем..да творим да възпитаваме...да се борим...
За едно единствено нещо...ОБИЧТА И ДОБРОТО

Бяла стая...семпла мебелировка
...отворени прозорци...високи до тавана

светлина

светлина

светлина

бяла феерична рокля

жена...

Вивалди


Слънцето топли

студеното сърце...

ръце

душа

И ти идва да се разкъсаш...от самотата която те обгръща...

Ако я нямаше...
Ако ми я бяха отнели
щях да искам да умра

....любовта....

Искам да обичам...да топля
искам да ме обичат...
да ме боли
да ме боли за другите
да съм в тях
да
да

сълза...

и после слънце

Не искам да усещам нищото, студа...

Не искам...

И даже да застина..да се превърна в камък...вътре във мен
нещо ще искри ще топли...
даже да си отида
даже да ме няма
доброто и любовта ще останат след мен
ще останат хората които обичам
ще остане слънцето
лъчите
децата
морето
любовта

….понякога искам да крещя...

всичко е такова каквото е