гледам звездите и си пея, ееххх....
един огън

аз и ти

вятърът леко подухва, едвам едвам, всичко е притихнало, борова гора ни е прегърнала в меката си завивка.
звездите, звездите са като заковани - небето тъмно синьо, черно
простряно като декор на театър, обгърнало безкрая в крайността на хоризонтите.

аз и ти

червено домашно вино се стича
по устните ни
и прелива
жадно
огънят пращи
искри хвърчат към звездния декор
а ти не довагяш душо, сърце мое.
целувам те
тревата зелена, руйното вино, искрена усмивка, чист въздух и сини простори
а яз те тебе чекам мори, дома да ми дойдеш, а ти не довагяш душо...сърце мое...
еххх... любов.
да плачеш....
сълзите парят
и прочистват
потъваш в спокойствието което те води към, безмерната радост
любовта е радост

луната, мирисът на прясно запален огън и казан с лютеница. лятно време. вечер когато само вятърът смущава спокойствието на спокойната нощ.
сочна круша разтапяща се в устата ти. ледено студена вода залива подпухналото от жегите лице.... ръце... тела....
еххх прохлада... а ти не довагяш душо.... край Вардаро седиш мори...все нагоре гледаш.
петли пропукват заранта със трептящите си лъчисти гласове.... а аз съм във звездите...все нагоре гледаш душо...сърце мое.
мирише на слама и ти идва да си заровиш главата във току що разораната вада...
мирише на земя.
на майка.
на любов.
на писък.
на детски смях.
на разранена от работа ръка.
мирише ми на танц.
на песен.
душа, очи, любов....
свенливост.
едвам вдигаш глава, а вътре гори и те блъска като птица в клетка.
еййййй лудоооооооостстттттт.
лудо младо.
хващам те за ръката, а не виждам...не виждам нищо...сърце мое.
сърцето ми бие, като за последно.
поти ми се ръката, а слепоочието ме стяга.
знаеш ли...
винаги съм бил любов, винаги съм обичал сладкото от смокини, и компот от кайсии. винаги съм обичал да ме изпиват звездите, да ме размива морето във пенливите си бели игриви вълни. съм любов. в любов.

аз и ти

всичко е такова каквото е