Всеки търси това което намира. Въпроса е дали го осъзнава.
Защото няма случайни неща.
Знаеш ли кво ми е в душичката пиле.
Let The Sunshine In.
Хаос. Поглед на шизофреник. Очите зеят празно в небитието.
Тупка ти от вътре. Вените по врата се изпъват като въжета а главата ти тупти като сърце на заклано прасе.
От ушите ти шурти мърсотия. На тва му се вика пречистване. А хората се гнусят.
Като да отидеш на плаж пълен със спринцовки от наркомани.
Всичко е толкова нормално. Толкова побъркано.
Като в приказка със герои облечени в сиво със маски.
А под маските се крие Sunshine. Маската се сваля. Само веднъж. И само за винаги.
Затвор. Жена. Истинска жена. Еблива жена. Любовна жена.
Тераса. Луна. Керемиди. Телени огради. Сенки. Вятър. Охрана
Свирка. Бавна и нежна. Напук на цялата грубост, напук на квадратите и клетките и маските.
Let The Sunshine In.
Вик. Страстен секс. Анален, вагинален, брутален. Сокове и прашки..
За съществуването. За нормите. За законите. Против Законите. Против Нормите. Против съществуването.
За това че съм жив.
И после всички затворници я изнасилиха. Мамка им. Няма да се обеся.
Истината е там където можеш да умреш и да се родиш отново.
А тя крещеше. Разкъсаха я. Кучета. Живота. Кучета.
Разкъсват душите ни. Натъпкват ги в изолатори.
Секс. Див. Еблив. Страстен. Истински. Веднъж. Завинаги. И никога.
Любов.
Сълза и Дъжд.
Ромолене на река.
И светлина.
Изчезвам.
Нямам ме.
Не ме боли.
Не го боли.
...просто вече го няма

всичко е такова каквото е

Редактирано от Aнreл на 13.05.03 13:04.